34

1.4K 96 3
                                    


-Хубаво е, че учиш тук. Роуз, никога ли не си се засичала с Аш? - изгледах я объркано, но после се сетих, че говори за Люк. Поклатих отрицателно глава и продължих да вечерям тихо и спокойно. Поне докато Люк не реши да сложи ръката си на бедрото ми. Погледнах го с раздразнение, но той само ми се усмихна сладко,продължавайки да движи ръката си нагоре-надолу по бедрото ми. Опитах се да я махна незабелязано от майка ми, но Люк не ми позволи. Продължих с опитите си, но не се получаваше. Измрънках недоволно, но това не остана незабелязано само от Люк, който отново се усмихваше чаровно.

-Роуз, скъпа всичко наред ли е?

-Д-да, аз просто... Ожаднях и... Отивам за вода. - изправих се от стола, веднага след като ръката на Люк бе премахната от бедрото ми. Толкова ли му е приятно да си играе с мен? Не помисли ли поне за малко, че майка ми можеше да го види и после какво щях да ѝ обяснявам? Нали не го познавам!

Оставих чашата с вода и се обърнах за да се върна при другите, но ръцете на някого ме спряха. Това беше той. Знам го. Познавам тези ръце. Груби, но същевременно нежни. Дишането му беше тежко, но моето не изоставаше. Винаги става така когато е покрай мен. Кара сърцето ми да бие много по-лудо от обикновено. Кара тялото ми да моли за милувка, а устните ми за целувка. И дори сега. Въпреки, че след това ще си тръгне. Дори сега искам да усетя сблъсъка между устните ни. За това се обърнах и преди да беше направил каквото и да е било го целунах.

Това бяха единствените устни, които ме караха да се чувствам така. Единствените ръце, които исках да ме докосват. Единствените сини очи, които исках да виждам.

-Тези устни... Не мисля, че ще мога някога да бъда без теб, принцесо. Ти си като наркотик, без който не мога да живея.-само след миг отново усетих топлите му устни.


-Роуз.. Добре ли си? - попита ме той след като се отделих от устните му. Причината ли? Причината бяше самотната сълза която се стече по бузата ми. Не исках да си тръгва! Защо трябва да го прави?


-Не съм, Люк... Защо толкова искаш да си тръгнеш.? Никой не знае как изглеждаш! Налага ли се или просто искаш отново да ме нараниш? Знаеш ли как се чувствам? Използвана.! Всеки път когато ме целуваш забравям за всичко около себе си.... Но след това ти си тръгваш и всичко се стоварва върху мен! Искам просто да останеш! Да бъдеш тук , до мен!
Чувала съм те да казваш, че ме обичаш. До кажи ми го, Люк! Остани с мен!...

Texting with my kidnapper Where stories live. Discover now