Texting with my kidnapper

51

Той ме доведе в домът му. Когато влязохме, затрясна вратата силно, без да се интересува дали ще събуди някой от хората в къщата. Задърпа ме нагоре по стълбите, затваряйки ни в стаята му.

Когато включи лампата стаята се освети и ми позволи да я огледам. Всичко си бе същото,не е променил нищо. Когато погледнах към него му обърнах гръб. Той се преобличаше. Пред мен. Стоях така около минута, усещах движенията му зад мен. Усетих нещо да докосва ръката ми и се обърнах. Люк стоеше зад мен с тениска в ръка. Подаде ми я и се върна до гардероба за да вземе друга.

Да я облека ли иска? Щях да го попитам за банята, но той вече ме е виждал гола. Свалих якето и блузата си и облякох неговата. Тя беше доста голяма и свободна. Свалих и дънките си, благодарна че тениската достига до средата на бедрата ми. Когато се изправих забелязах погледа му по тялото си.

-Люк... Аз... Съжалявам.

-Съжаляваш? - засмя се той. - Какво си мислише!? Как може да излезеш в два през нощта, докато навън се вихри буря, и да бягаш покрай най-опасните квартали? Ти със всичкия ли си, Роуз?! - извика ми той. Беше ядосан, че съм излязла? - Какво правеше навън по това време?!.

-Аз... Търсех те.

-Търсела си ме?! И не ти хрумна да ми звъннеш, а вместо това се изложи на опасност.?!-продължаваше да вика.

-Не бях сигурна, че ще ми вдигнеш след онзи ден. - сведох глава виновно. Чувствах се сякаш съм малко дете и съм направила беля.

-Не се ли замисли какво можеше да ти се случи? - попита ме вече по-спокойно.

-Знаех, че ти няма да го допуснеш. - погледнах го, а следващото което той направи ме изненада. Очаквах да ми чете лекции още поне час, да ми крещи и да ми говори за това какво е можело да ми се случи и колко съм безотговорна, но вместо това той просто ме целуна.