Texting with my kidnapper

28

-Трябва да замина. - какво? Веднага след думите му се изправих и го погледнах. Беше напълно сериозен. Не може да си тръгне. Отдръпнах се от него, станах от леглото, придържайки чаршафа който закриваше голото ми тяло.

-Не може да го направиш! - извиках му. Той погледна настрани, отбягвайки погледа ми. - Люк, ти няма да си тръгнеш! Няма да ме изоставиш, отново!

-Розу, налага се да замина.

-Не, не се налага! Успя да се криеш до сега, ще продължиш още известно време! - извиках му отново. Той стана от леглото ми и започна да се облича, напълно игнорирайки ме. Това ме вбеси още повече.

Грабнах тениската от ръцете му, карайки го да ме погледне.

-Няма да заминаваш! Няма да ме оставиш отново! - виждах раздразнението в очите му, но въпреки това не каза нищо.

-Роуз, дай ми тениската. - заповяда ми и се опита да я вземе от ръцете ми, но аз се отдръпнах, попречвайки му.

-Няма. Да. Заминаваш! - казах му всичко дума по дума за да ме разбере добре.

-Роуз, ти не можеш да ми заповядваш!

-Но ти можеш!

-Роуз! - извика, забивайки юмрука си в стената зад мен. Изплаших се няма да лъжа. Пуснах тениската му, а той я облече и излезе от стаята ми през прозорецът. Свлякох се по стената и заплаках.

Отново го направи! Спи с мен, а след това си тръгва. За това ли съм му аз? За да ме използва когато има нужда? И най-лошото е, че не това е причината за болката в гърдите ми, а това че ще си тръгне.