Texting with my kidnapper

40

Искаше ми се да не бях казвала на Люк всички онези неща. Да не го отпращам. Знам, че така беше правилно, но сега всичко е толкова  по-зле. Не спирам да мисля за него. Дори сега се питам дали е със онова момиче. Бившата му и може би настояща приятелка. Сигурно и тя е като него. Имам в предвид тя е красива, очевидно обича адреналина щом е била с Люк. Понякога се чудя защо му бях аз. Защо отвлече точно мен? Как се влюби точно в мен? Ние сме пълни противоположности. Той е красив, може да има всяка която си пожелае,а аз? Той беше първото момче в живота ми. Аз нямам смелост да убия буболечка, а той уби двама души заради мен. Той се лута по улиците в тъмното всяка вечер, а мен ме е страх да отида сама в тъмното до тоалетната, която е в края на коридора. Какво изобщо намери в мен? Заради забавата ли беше?

-Роуз. - погледнах към майка си, която беше застанала до вратата. - Няма ли да вечеряш? - поклатих отрицателно глава. - Не си яла нищо от вчера. Добре ли си?

-Добре съм. - излъгах. Точно както лъжа себе си, че ще забравя за него все някога. Не мога да изтрия от живота си човека, който беше моят пръв във много отношения. Първата любов, първата целувка, първият ми път... - Изморена съм и смятам да си лягам...

-Добре. Лека нощ, мила. - каза и излезе през вратата. Отпуснах главата си върху възглавницата, която ми се искаше да бе запазила аромата му. Взех телефона си и започнах да разглеждам чата ни. Как от напълно непознат, се оказа толкова добре познат... И докато си спомнях, колко изплашена бях от него понякога, получих съобщение.

Лукас:Излез отвън.

Роуз:Какво?

Лукас:Чакам те пред къщата, излез.

Роуз:Люк, няма да излизам.

Роуз:Върви си.

Лукас:Роуз, моля те, направи каквото ти казах.

Роуз:Люк и аз те моля. Спри да правиш всичко толкова трудно за мен.

Лукас:Принцесо, моля те.

Роуз:Какво искаш, не можеш ли да ми го кажеш сега?

Лукас:Не.

Роуз:Люк...

Лукас: Направи го заради нас. Заради това което имаше между нас. Моля те, принцесо.

Роуз:Идвам след минутка.

Изправих се и облякох жилетката си. Опитах се да изляза незабелязано и успях. Огледах се, но не го видях. Това шега ли е? Тъкмо щях да се прибера, когато някой хвана ръката ми. Изплаших се и едва не извиках.

-Изплаши ме! - издърпах ръката си от неговата. Това го натъжи, но се опитах да не обръщам внимание.

-Ела, зад къщата сме.

-Какво правиш зад къщата ми? И как така "сме"? - попитах го, но той не ми отговори, а тръгна директно към задния ми двор. Тръгнах след него. Когато той спря за малко не се блъснах в гърбът му. Огледах се и не се зарадвах особено.

-Какво прави тя тук?! Това някаква шега ли е, Люк?! - извиках му.

-Роуз, изслушай я. - заповяда ми той. Нямах особен избор трябва да изслушам момичето, с което се целуваше. Колко ли жалка изглеждам в очите ѝ. - Говори! - заповяда той, този път на нея. Не изглеждаха много близки. Не, че аз и Люк изглеждаме така.

-Какво да ѝ кажа, Люки? - попита го тя и завъртя кичур от косата си, около пръста си. Люки?

-Добре, аз се прибирам...

-Не, Роуз чакай! - хвана ръката ми за да ме спре.

-Люк, пусни ме!

-Говори! - отново заповяда на момичето.

-Ъх.. Добре! Какво искаш да ѝ кажа? Че те целунах, защото още те обичам? Или пък, че аз написах онези неща, защото исках да я разкарам? Наистина ли искаш да бъдеш него?. Човека който отвърна на целувката ми.

-Не бях трезвен!

- Тогава да ѝ кажа, че ти ме заплаши да си призная в противен случай ще убиеш някой мой близък. Да, той е такъв, принцесо. - нарече ме  подигравателно.

-И какво от това? Това всъщност показва, че не съм му безразлична колкото теб. Би убил човек заради мен. И го направи. Ами ти? Налиташ му докато е пиян, не е ли малко.. - бях прекъсната.

-Не знам какво точно намери в нея. Не изглежда да е по-хубава от мен. Нито има пари, облича се като зубрачка човек ще си  каже, че е за секса, но ми прилича на някава... - преди да довърши, Люк я прекъсна.

-Точно това ти нямаш.
Нарича се невинност, Лия! Може и да не е дете, но не е загубила невинността си. Няма значение как изглежда и се облича, а дали ме обича. Направих много глупости, но знаеш ли защо? Заради още нещо което ти нямаш. Сърцето ми. Дадох го на нея, защото обичам това момиче! И ти не можеш да промениш това. Имаше шанса да си с мен, но го загуби още преди да я срещна... Можеш да си вървиш. - тя се ядоса, но си тръгна. Останахме само аз и Люк. Сега какво?