Texting with my kidnapper

20

-М-майка ми ме изпрати до б-близкия маркет.-започнах да разказвам след като се съвзех.

-Продължи... - подкани ме жената срещу мен.

-С-след това платих и си тръгнах. М-момчето работеше н-на касата. И-и когато стигнах д-до паркът.... - спрях за да си поема въздух от сълзите.

-Т-той ме настигна. Б-бях си забравила портмонето н-на касата. Т-той п-просто ми г-го върна. - разказах, избухвайки в сълзи. Отново заради мен умря човек. До кога ще продължава това? До кога заради мен ще умират хора?

-След това какво стана? - попита ме униформената жена.

-А-аз... Б-благодарих му и т-тъкмо щях д-да си т-тръгна. Тогава чух силен з-звук и после се оказах н-на земята цялата в кръв. Т-тялото му беше паднало в-върху моето. Когато около нас дойдоха т-той.... Т-той беше м-мъртав. - опитвах се да не издавам нищо повече. Страх ме е от него. Той успя да постигне целта си. Страх ме е. Не мога да му се опълча. Ще убие още хора заради мен. Не мога да призная всичко.

-Знаете ли дали момчето има някакви врагове?

-А-аз дори не знаех името м-му. Н-не го познавах. - поклатих отрицателно глава.

-Преди три седмици е имало подаден сигнал от майка ви, че сте била отвлякана. Не сте се явили на разпит? - кимнах. - Защо? Мислите ли, че похитителите ви имат нещо общо със смъртта на Джаксън Каниф?

-Бих искала да си вървя. Покрита съм с кръвта на онова момче. Не искам да говоря и за това. Днес всичко ми дойде в повече... Моля ви. - след като разпита приключи ме пуснаха да си вървя. Когато излязох от стаята за разпити майка ми ме прегърна, шептейки че всичко е свършило и ще бъде наред.

Излязохме от сградата и тъкмо щяхме да си хванем такси. Тогава го видях. Беше там. Наблюдаваше ме. Не мърдаше. Просто стоеше и се взираше в мен.

-Роуз, хайде качвай се! - извика майка ми, изваждайки ме от транса, в който бях попаднала. Когато отново погледнах на там, него вече го нямаше.