Texting with my kidnapper

45

-Принцесо, а?

-Люк... - преди да бях казала още нещо той дойде до мен и ме целуна жадно. Вдигна ме, пренасяйки ме върху леглото, а след това се настани върху мен.  Устните му слязоха  към вратът ми, а не след дълго ръцете му премахнаха тениската ми. Започна да оставя смучки по новата открита кожа. Какво му става? Нямах време да мисля какво се случваше поради факта, че устните му ме разсейваха. Изведнъж се отдръпна. Какво?!

-Готово! Вече си маркирана и онзи ще стои далеч от теб! В най-добрия за него вариант...

-Люк, не започвай отново!

-Да не започвам? Ти със всичкия ли си, Роуз!? Не видя ли как те гледа!? И как смее да те целува пред мен! - беше бесен, но това не значи, че ще му се дам просто така.

-Беше приятелска целувка, по бузата! Не преувеличавай!

-Не ме предизвиквай, принцесо! Още сега мога да му тегля чертата!

-Да не си посмял! Знаеш ли, че благодарение на него разбрах...

-Не ме интересува какво е станало благодарение на скъпия ти" любовник"!-развика ми се той.

-Какъв любовник, по дяволите!? Люк, спри да се държиш като задник и ме изслушай! Няма. Нищо. Между. Мен. И. Брук!

-Нито между мен и Арзалия е имало нещо! - каза Люк, засягайки болната тема.

-Това е различно, Люк! Ти ми изневери с нея!

-Да, кой знае колко пъти с този "Брук" сте мачкали чаршафите докато ме е нямало. - след изказа му останах с отворена уста.

-... За такава ли ме мислиш?-Той не отговори на въпроса ми.

-Не ме изпращай, тръгвам си! "Принцесо".-каза, оставяйки ме с насълзени очи. Не, разбирам защо се държи така...