Texting with my kidnapper

41

-Вярваш ли ми, принцесо?-попита ме той. Вече беше развеселен?! Толкова бързо!?

-Не.-сопнах му се.

-Ама какво..?

-Не ме интересува дали си бил пиян или трезвен, ти си бил с нея. Защо не ми каза, че си имаш и бивша. Или бивши, не знам, защото ти не ми казваш!

-Скъпа, знам че ревнуваш, но просто не си ме попитала. - отвърна с насмешка.

-Люк, не веднъж съм те молила да ми разказваш за себе си, миналото ти и каквото още се сетиш! Знаеш ли, че и това влиза в графа "трябва да кажа"!

-Добре, принцесо. Само да не се караме. - примири се и започна да се доближава,а аз инстинктивно започнах да вървя назад. Поне докато той не ме притисна в стената. - А сега... Искам да получа една заслужена целувка..!

- Люк, отдръпни се! - предупредих го. Забелязах объркването в очите му, но въпреки това той не помръдна. - Люк!

-Добре, принцесо. Ще изчакам да се приберем.

-Да се приберем? Люк, върви си, няма да ходя никъде!

-Тогава аз ще остана тук! - каза и тръгна към вратата сякаш това беше неговият дом.

-Не, няма!

-О, я стига! Знам, че ми се сърдиш за това, че съм я целунал, но не можеш да ми се сърдиш вечно. - какво? Той сериозно ли?

-Значи си мислиш че ще правиш каквото си искаш с други момичета и аз ще ти прощавам?

-Не съм казал това, принцесо! - каза и се опита да отвори вратата. - Ъм.. Принцесо...

-Недей! Не ми говори, върви си! Или отиди при "Лия", тя със сигурност ще ти се зарадва.

-Принцесо...

-И не ме наричай повече така! Ще те попитам нещо и на нея ли казваше така? Принцесо?

-Роуз...

-Попитах те нещо! - извиках му.

-Не, мамка му! - отвърна и ме целуна. В началото исках да се отдръпна и да не ме целува, но след като той не ми позволи се отказах. Защо бях толкова слаба срещу него!? Не след дълго въздуха ни свърши и се отдръпна. - Заключено е.

Мозъкът ми все още беше замъглен след страстната му целувка и не разбрах веднага значението на думите му.

-Роуз.?

-Да?

-Слушаш ли ме?-отново беше развеселен.

-Да.. Аз.. Не,извинявай! Ще повториш ли?

-Казах, че е заключено.

-Какво, не! Но аз не заключих. - опитах се да отворя вратата, но явно майка ми е заключила. - И сега какво? Ако сутринта мама не ме намери в къщи ще ме разпитва до припадък, Люк.

-Ще ѝ кажа, че си била с мен!

-Цяла вечер? И като попита какво сме правили какво ще ѝ кажа?

-Ами не знам. Зависи какво ще правим. - каза и се усмихна мазно.

-Със сигурност не и това което си мислиш, Хеммингс! - намръщих се.

-Добре, щом не искаш да идваш в къщи, ще бъдем у вас.

-Люк, наистина се притеснявам за умственото ти развитие!

-Много смешно, принцесо! - отвърна съркастично. - Имах в предвид, че има начин да влезем в стаята ти.

-Как?

-През прозореца? - отвърна, а аз се засмях, но съдейки по физиономията, която направи не се е шегувал.

-Люк ти добре ли си? Как ще вляза през прозореца? Първо е затворен и второ аз не допирам до перваза, а как ще се изкача?

-Ще се покатериш на раменете ми. - каза сякаш е най-очевидното нещо на света. Погледнах го налудничево, но това не го спря да ме вдигне и постави върху раменете си. Когато след много усилия и обарване от страна на Люк, успях да се кача на перваза. Но беше заключено.

-Казах ти! Сега как ще влезем?

-Търпение, принцесо! - каза и се качи при мен на перваза. Не знам какво направи, но останах с отворена уста след като успя да го отвори.

-Как...?

-Свикнал съм. - каза просто и повдигна рамене. За момент забравих за проблемите и тежкото му минало. Наблюдавах вече безизразното му лице няколко минути след което поставих целувка на устните му, карайки го да се усмихне.

Не знам какво ще правя след тази вечер, но знам че отново бях слаба. В ръцете му. В прегръдките му. А той отново беше при мен и най-вече в сърцето ми, където ме е страх, че винаги ще бъде.