Texting with my kidnapper

48

-Защо не спиш,принцесо?

-Не ми се спи, ами ти?

-Не мога да заспя. Искам да ти кажа нещо, но не знам как. - имах лошо предчувствие за думите му.

-Какво ще ми кажеш?

-Нека да го оставим за сутринта.

-Не ме притеснявай, а го кажи!

-Трудно ми е, окей!?

-Защо? - изнервих се.

-Защото знам как ще реагираш.

-Може и да грешиш.

-Не ми се спори!

-Тогава не ме предизвиквай, Хеммингс!

-Принцесо, станала си доста заядлива! Да не би да си в цикъл?

-Ти май искаш да си ходиш, а?

-Добре, спирам... Принцесо?

-Какво?

-Защо се влюби в мен?

-Защо ме питаш това? - Той повдигна рамене и се надигна все още, прегръщайки ме.

-Търся отговори.

-И искаш да знаеш защо се влюбих в теб?

-Да.

-Не знам защо, Люк. Просто когато съм с теб всичко става  толкова незначително. Сякаш сме само аз и ти. Не мога да спра да мисля за теб.. - признах си и се изчервих.

-Така ли, принцесо? - усещах усмивката му. -Искам да си изясним някои неща... Ще ти задам няколко въпроса, а ти ще ми отговориш честно. Нали? - това пък от къде му дойде? Кимнах. - Ти също можеш да ме попиташ нещо.

-Добре... Питай!

-Ако някога можеш да се върнеш назад и да промениш това което стана през тези три месеца... Би ли го направила?

-Не... Не бих. - отговорих честно.

-Ако вместо да те отвлека те бях поканил на среща... Щеше ли да приемеш.?

-Не знам. Аз не те познавах..

-Тоест да се радвам , че те бях  отвлякъл, вместо да постъпя като нормален човек!

-Люк, ти си нормален! - мълча известно време преди да зададе следващият си въпрос.

-Съжаляваш ли, че първият ти път беше с мен?

-... Не...

-Защо избра точно мен? Как след като аз не те познавах, ти знаеше за съществуването ми? - реших  и аз да го попитам нещо. Винаги до сега съм се чудела откъде ме познава Люк.

-За пръв път те видях един следобед. Прибираше се от училището. Беше толкова сладка и по някакъв начин ме накара да се замисля дали не ми се е привидяло от наркотиците, които употребявах тогава. На следващия ден пак отидох, да отбележа не надрусан, само и само за да се уверя, че не си просто видение.

-А какво правеше там преди да ме срещнеш?

-.. Може би съм те чакал. Казах си, че нямам нищо в този живот и че ще броя до три. Ако не се сетя за нещо щях да си тръгна и отново да скитам, под въздействието на онази отрова, наоколо.... И тогава се появи ти.

-А до колко стигна, когато ме видя?

-Бях надрусан и дори не съм сигурен дали помнех числата. - каза, карайки ме да се засмея.

-Караш ме да се смея.

-Радвам се, че аз съм причината за усмивката ти. - каза и целуна челото ми.

-Люк? - казах и се изправих за да го погледна. Нямаше да мога да заспя преди да ми беше отговорил макар че след като го направи отново нямаше да мигна с дни. - Какво искаше да ми кажеш?

-Аз... След два дни заминавам с момчетата. - опитвах се да мисля рационално и да не се тръшна на пода, ридаейки че няма да го пусна. Той си тръгва. Така е решил.

-Добре. - въздъхнах и станах от леглото. - Върви си.! Това го можеш най-добре....