Texting with my kidnapper

42

На следващия ден се събудих, а до себе си намерих Люк. Какво по-хубаво от това? Но за жалост той трябваше да си тръгне за да не го хване майка ми в леглото.

-Добро утро, Люк.! - целунах челюстта му в опит да го събудя. Той само измрънка нещо и продължи да спи. Целунах нежно устните му и продължих към вратът му, оставяйки мокри следи след себе си.

-Определено ми харесва този начин на събуждане! - каза с дрезгавият си глас и преди да се усетя вече се намирах притисната под тялото му. Той целуна устните ми и след като му отвърнах задълбочи целувката. Колкото и да не искам това трябваше да бъде прекратено за да не ни хванат.

-Люк, спри. Майка ми може да влезе всеки момент. Трябва да тръгваш. - опитвах се да го избутам, но той продължаваше да използва, дяволски добрите, си устни.

-Спокойно, принцесо.... Отпусни се. - каза и продължи с действията си. Докато телефона му не звънна. Той се изправи раздразнен и стана от мен. Вдигна дънките си от земята и извади телефона си, отговаряйки на обаждането.

-Казвай по-бързо!... Да... Да, с нея съм. - каза и погледна към мен. - Какво? Как?... Защо?... Ами ако изтрием всичко?.... Добре... Чао. - затвори и седна до мен.

-Какво стана?

-Дай ми телефона си!

-Какво? Защо? - изтрелях на веднъж. За какво му е телефонът ми?

-Просто го дай, Роуз! - заповяда ми той. Защо изведнъж от милия и сладък Люк се превърна в задника Лукас!? Взех телефона от нощното си шкафче и му го подадох. Знаеше паролата ми?!

-Как..? - след като влезе в съобщенията ми се опитах да си взема телефона. - Какво правиш!? Дай ми го! - опитах се да си го взема, но Люк не ми позволи.

-Кой е този "Бруклин?!" - каза раздразнен.

-Не е твоя работа! - отвърнах му и взех телефона си обратно. Но Люк отново го хвана, издърпвайки го от ръката ми.

-Люк!

-Какво правиш зад гърба ми? Ще се срещаш с този мухльо!? Добре, много добре, Роуз! - извика и започна да се облича.

-Не викай! Майка ми е долу, забрави ли?! - казах му ядосано.

-А ти забрави ли, че си моя и нямаш правото да излизаш с други! - отново извика.

-Млъкни, по дяволите! И аз не съм някакъв предмет, който си купил вчера! Той ми е просто приятел и се разбрахме да се срещнем днес следобед!

-Да, след като изпратиш мен, вкарваш него, нали? - след думите му останах с отворена уста. Не мога да повярвам. За такава ли ме мисли?

-Няма да се срещаш с него! - замерих го с най-близкия предмет до себе си, жертвайки плюшеният си пингвин и влязох в банята затваряйки силно вратата след себе си.

-Ще се срещна с него напук на теб и ти няма да ме спреш! - извиках му.

-Добре тогава! Само да знаеш, че следващото погребение ще е неговото!