Texting with my kidnapper

6

Не съм спирала да мисля за него цял ден. Имах нужда да се разсея от всичко. Реших да изляза. Мама искаше да дойде с мен, но аз исках да остана сама.

Не отричам, че се боя. Но имам нужда да остана за малко сама... Отидох в близкия парк като през цялото време се оглеждах. Седнах на една пейка и извадих телефона си. Реших да пиша на Лукас за да не се побъркам съвсем.

Роуз:Хей☺️

Лукас:Хей.

Роуз:Къде изчезна? Не си ми писал цял ден.

Лукас:Липсвах ли ти? 😏

Роуз:Може би. ☺️

Лукас:Спокойно, принцесо.

Лукас:Вече съм тук.

Лукас:Какво правиш?

Роуз:В парка съм.

Лукас:Супер....

Роуз:Да..🙄

Лукас:Какво има?

Роуз:Нищо... Малко ме е страх. 🙁

Лукас: Страх?

Роуз:Няма значение.

Лукас:Напротив! Искам да ми кажеш от какво те е страх, принцесо.

Роуз:Може ли да спреш да ме наричаш "принцеса"?

Лукас:Разбира се.

Роуз:Благодаря.

Лукас:Ако....!

Роуз:Какво?

Лукас:Ако ми кажеш от какво те е страх.

Роуз:Изнудваш ли ме? 😒

Лукас:Може би. 😉

Роуз:А ако ти кажа, че все още не съм готова да ти споделя? Всъщност все още не съм готова да го споделя на никого.

Лукас:Ще те разбера. 🙂Не искам да те притискам или нещо подобно.

Роуз:Благодаря ти.

Станах от пейката. Вече слънцето залязва. Кога минаха два часа? Реших да се прибера преди да е паднал мрак. Усещах погледа на някого върху себе си. Огледах се, но никой не ме гледаше.

Роуз:Лукас?

Лукас:Да?

Роуз:Може ли да ти се обадя?

Лукас:Аз... Имам малко работа и е неудобно.

Роуз:О, извинявай.

Роуз:Не... исках да те притеснявам.

Роуз:Чао.

Изключих телефона и го пъхнах в джоба си. Стана ми гадно. Имах нужда от подкрепа, а той ми я отказа. Но защо да ми е гадно? Та аз не го познавам! Също така е зает. Защо му е да се занимава с мен?

Забързах крачка и се прибрах в къщи. Това чувство, все още не си беше отишло. Погледнах през прозореца, но нямаше никого освен една кола спряна на ъгъла. Той е. Сигурна съм.