Texting with my kidnapper

17

Мама искаше да ме разведри,но очевидно не ѝ е хрумнало по-добра идея от това да ме изведе навън. Вечерта. В клуб. С дъщерята на  нейна приятелка. Дори не я познавах.!

Не изгарям от желание, но нямах избор. Тя полагаше големи усилия за да ме изкара от това състояние. Какво му има на състоянието ми? Сънувам кошмари, не мога да спя, понякога получавам паник атаки, имам постоянното чувство, че някой ме следи. Което беше така.

И ето ме сега седнала до бара. Сама. Онова момиче, мисля че се казваше Лия, ме остави за да се забавлява с нейни приятели. Чаках да ѝ омръзне и да се върне за да ме откара,но май ще почакам доста, имайки в предвид как се е настанила в скута на приятеля си.

От друга страна не бях дълго сама. Някакво момче се настани до мен. Имаше мръсно руса кога и мисля че кафеви очи. Беше сладък. Когато забеляза, че го зяпам ми се усмихна, а аз извърнах глава засрамено.

-Здравей, красавице! Аз съм Джейсън.! - каза той и подаде ръката си.

-Роуз. - казах и подадох своята, но вместо да я хване и разклати, той я допря до устните си, за пореден път карайки ме да се изчервя.

-Сама ли си, Роуз? - кимнах, а той се изкикоти. - А, ще имаш ли нещо против ако те целуна?

-Какво? - да ме целуне? Този шегува ли се с мен? Последния който ме целуна е мъртав без да осъзнава какво всъщност прави, а този сам си копае гроба. Просто идеално.

-Онези глупаци там ме предизвикаха, че не мога да целуна всяко момиче което си харесам, а те не повярваха и ето ме сега, чакайки целувка. - опитвах да не се ядосвам, но този за какъв се вземаше?

-Съжалявам, но ще трябва да си харесаш друга! - отрязах го и щях да тръгна към Лия за да я помоля да си вървим, но Джейсън хвана ръката ми.

-О, хайде! Това е просто една целувка. Какво толкова?! - каза и се опита да притисне устните си в моите, но аз го отблъснах.

-Казах ти не! - въпреки отказа ми, той продължи да се доближава до устните ми.

-Тя ти каза "не" МакКан! - зарадвах се да чуя гласът на Лия. Отдъхнах си когато той ме пусна и отиде да разговаря с нея. След като тя му каза нещо, той си тръгна видимо ядосан.

-Б-благодаря ти... Може ли да ме откараш? Искам да се прибера. - тя помрънка малко, но въпреки това не успя да ме разубеди и се съгласи да ме закара. Докато излизахме от клуба телефона ми извибрира, съобщавайки ми за съобщение. Което отново ме остави без думи...

Лукас:Този се отърва на косъм!

Лукас:Малко му трябваше и щеше да отиде при предишния!

Лукас:Внимавай, Роуз!

Лукас:Все още е на този свят, не защото не те е целунал, а защото не искам да виждам сълзи в красивите ти очи!

Лукас:Но имай едно наум.!

Лукас:Винаги мога да натисна спусъка!

Лукас:Сладки сънища, принцесо! 😘

                                                    Seen