Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

⑤

Часът свърши. Джънгкук седеше и гледаше в една точка. Не смееше да помръдне или да погледне към лектора, камо ли да каже нещо.

- Кук, Кук. - Чим махаше с ръка пред лицето му.

- Какво ще правя? - заекваше след всяка дума.

- Ако тръгне към теб както онази вечер, просто му кажи, че е било грешка и готово.

- Ще проработи ли?

- Разбира се.

- Ох, надявам се.

Таехьонг започна да върви към мястото на двете момчета.

- Аа.. аз ще се отдалеча малко, кажи ми какво е станало след това, окей.

- Не ме оставяй идиот такъв. - измрънка леко ядосано.

Ким застана през Кук и леко се наведе.

- Ела, искам да поговорим.

Джънгкук плахо се изправи и последва другото момче.
Джимин повдигна вежда - " Дано не стане нещо лошо.."

Двамата отидоха доста далеч от залата, където почти нямаше хора.
Таехьонг се обърна с лице към Кук, а черногорското бе с наведена глава.

- Виж, онази вечер... - Тае се приближи по-близко и повдигна брадичката на момчето.

Джънгкук се отдръпна. Реши този път да бъде по-смел и да се изправи пред това:

- Беше грешка, съжалявам. Тогава бях пил прекалено много и съм правил нещата несъзнателно.

- Знам.

- И реши да се възползваш от това? - повдигна вежда.

- Сякаш не ти хареса.

Чернокоското не каза нищо, а само погледна на другата страна.

- Дори не помня всичко.

- Но сигурно помниш твоето доброволно.. - Тае бе спрян.

- Не смей да го споменаваш.

Ким си засмя.

- Но пък беше хубаво, дори за една нощ. Ако имах възможност...

- Спри! Не искам да говоря за това повече. Беше грешка, за която искам да забравя. Моля направи същото.

Джънгкук каза набързо и се обърна в другата посока, тръгвайки обратно към залата.

- Ами ако не искам?

Момчето спря и бе на косъм да се обърне, но реши да остави нещата така както са си и  продължи напред, оставяйки Таехьонг с леко обърканите му мисли. 

. . .

Кук седна на мястото си и въздъхна. Джимин го гледаше и очакваше да каже нещо, но това явно нямаше да стане:

- И? Какво стана?

- Нищо не стана. Казах му това, което трябваше.

- Че е било грешка ли?

- Да и го помолих да забрави за това, както аз ще направя, а той най-нагло каза " Ами ако не искам ".

- Казал е товаа?

- Да, но както и да е, не ми се говори за това.

- Добре, тогава искаш ли довечера да спиш в нас?

- С удоволствие, но искам да си почина. Мисля утре да отида на работа.

- Отново ли? Кук, по-добре да идваш тук за 4 часа, вместо да си пред компютър 10. Пък и се виждаш с приятели. А там нищо не правиш.

- Работя там.

- Куууууук... стига с това, напусни и без това до края на семестъра остават само три месеца.

- Офф хубаво ще идвам на лекции, но не искам да виждам Таехьонг.

- С това вече не мога да ти помогна. Но ти си тук да учиш, просто опитай да игнорираш присъствието му. Или не го приемай като онзи Ким Таехьонг с който....

- Да, да, схванах. Ще опитам.