Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①③

" Какво подяволите си мисля...? "

Кук се изправи от дивана и отиде да заключи вратата, качи се в стаята си и легна на леглото.
Гледаше с празен поглед към тавана.
" Той сам си го направи така. Най-добре щеше да е да не се бяхме срещали. Щеше да си играе с когото си иска, но с мен... няма да му се получи. Глупак... "
Момчето се обърна към стената и затвори очи, през съня от очите му падаха сълзи. Нямаше да е лесно да остави това просто така.

. . .

На следващия ден Кук стана доста преди алармата си. За това си направи кафе, изпи го и реши да отиде да потича в близкия парк.
Когато се върна, си взе бърз душ и след това звънна на Джимин.

- Ало.

- О, Кук.

- Искаш ли да се видим преди лекциите?

- Да, към колко?

- Ами сега е 12:30, ако искаш към 13:30?

- Добре. Да мина ли да те взема, или?

- Не, нека се чакаме пред кафето до университета.

- Оки, до тогава.

- Чао.

Джънгкук остави телефона на масата в кухнята и отвори хладилника. Реши да хапне нещо, преди да излезе, затова си направи няколко сандвича.

. . . .

- Той какво??? - почти извика Джимин. Беше изключително изненадан.

- Да..

- Това не го очаквах. Той е идвал у вас да ти се изнивяна и е ревал?? - Чим все още гледаше изненадано.

- Но това си остава между нас.

- Разбира се. И сега какво? Какво му каза, след като прочете чата?

- Нищо. Буквално думите ми бяха
" Какво очакваш да направя? " и му казах да си върви.

- И нищо повече?

Кук поклати глава положително.

- Уау. Ма той нали се изявяваше като мъжкар и подобно?

Момчето повдигна рамене.

- Добре, както и да е. Вече е почти 14:30, да вървим.

Двамата станаха и тръгнаха към сградата.