Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

③⑥

- Куки.. какво има?

Попита притеснено Таехьонг, гледайки как приятелят му не желае да прави каквото и да е. Седеше в леглото и гледаше в една точка. Момчето седна на леглото и постави ръка на крака на Кук.

- Мъниче.. моля те. Ако нещо те притеснява ми кажи. Искам да знам какво се случва с теб.

- Нищо, просто се замислих.

- За какво?

- Той ми каза да не вярвам дори на Джимин, да се пазя.. но от какво? Да не ходя там.. къде?

- Не знам..

- Мисля да говоря с него. Ще му разкажа какво се случва. За сънищата ми и за...

- Не, недей да му казвай за това с психолога.

- Добре.

Кук се размърда и се излегна върху краката на Тае. Гледаше го в красивите очи и се усмихна. Ким започна да си играе с кичурите от косата му, а неговата квадратна усмивка не слижаше от лицето му. Леко се наведе и постави целувка на устните му.

- Страх ме е..

- От какво?

- Ами ако историята се повтори..?

- Не, мъниче не мисли така. Всичко ще бъде наред.

- Знаеш ли? Може би си прав. Всъщност ние сме заедно.

Тае се засмя.

- О, серозно ли?? От кога?

- Неее - засмя се и той. - Имам предвид, че в историята те двамата не са могли да бъдат заедно, а ние сме. Ами ако направим така, че да променим историята.

- Какво имаш предвид?

- Те имат лош край... но ние няма да имаме. Човека, който видях, може би ме предпазва, от същата случка.

- Възможно е.

Кук въздъхна. Затвори очичките си и се отпусна. Тае се усмихна.

- Беб, нека лягаме. Утре ни чака дълъг ден.

- Мм.. добре.

Таехьонг и Кук се изправиха от леглото и набързо го оправиха. Легнаха, завиха се и се сгушиха.

- Лека нощ, мъник.

- Лека нощ, любов. Обичам те.

Тае целуна цялото на приятеля си.

- И аз те обичам.