Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①⓪

Времето за почивка дойде и след като свършиха с урока, Таехьонг отново се залепи за телефона си.
Набра някакъв номер и излезе отвън.

- Идваш ли?

- Къде?

- Да разбера що за човек е Ким Таехьонг.

- Моля?

- Просто стани и ела с мен.

Двамата се изправиха и Джимин с бърза крачка се опита да настигне Таехьонг, внимавайки да не бъде видян.

Ким излезе от сградата, но се заседя пред нея. Очевидно чакаше някого.
Джимин и Кук седяха леко в страни до сградата. Джънгкук просто седеше, докато Чим наблюдаваше другото момче.

От входа се показа непозната фигура. Беше момче, изглеждащо на почти същата възраст като тях. Запъти се към Таехьонг и го прегърна, след което сляха устните си.

Джимин се шокира и го погледна погнусено. Питаше се дали да каже на Кук за това и просто да се направи, че нищо не е станало. Но самият Джънгкук провери.

- Какво гледаш толкова? - момчето насочи погледа си към двете фигури пред него. Стъписа се.

Макар и да знаеше, че Таехьонг го използва, нещо в този момент се пречупи. Сълзите напираха в него. Джимин забеляза това и силно го прегърна.

- Не си струва Кук, остави го.

- Макар и да ми е никакъв, това заболя...

- Знам. Не се оставяй на такъв глупак да ти се подиграва така. Не го заслужаваш.

През прегръдката с другото момче, Таехьонг усети силна болка в близост до сърцето, сякаш се сви. 
Вдигна поглед и забеляза фигурата на Джънгкук, която в момента се раздираше. Отново това гадно чувство се появи.

- Хей, ТаеТае, какво има?

- Нищо, бебок. - Таехьонг даде малка целувка на момчето. - Ще влизам.

- Но, нали щяхме да ходим да хапнем?

- Излезе ми спешна работа, съжалявам. Довечера ще се видим.

- Както вчера, когато не се прибра ли?

- Стига, бях в приятел. - отново онази свиваща го болка.

- Таехьонг какво ти е?

- Нищо ми няма. Хайде тръгвам.

- Чао.

Ким влезе в сградата и отиде в тоалетната. Изми лицето си със студена вода и се погледна в огледалото. " Какво ти става Таехъонг. "