Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

②⑨

21:29

Таехьонг и Джънгкук седяха в кухнята и вечеряха. Чернокоското се бе вглъбил в мислите си и почти не ядеше, повече с клечките в ориза, сякаш това бе нещо, което не би ял.

- Не ти ли харесва?

- Не, напротив... просто се замислих.

- Над какво?

- Тае аз полудявам ли?

Кафявокоското повдигна вежда, гледайки приятеля си с неразбиране.

- Какво? Защо си мислиш така?

- Ами... за втори път сънувам един и същи сън... смисъл нещата които се случват са различни, но са на едно и също място... сякаш сънувам някакъв филм...

- Спокойно и аз често сънувам едни и същи сънища.

- Но не разбираш... толкова е естествено, сякаш когато засмя аз се пренасям там..

- Не знам Куки, но не мисля, че полудяваш.

- Странното е, че и ти си там..

- Значи ме сънуваш, чувствам се поласкан. - засмя се за кракто по-голямото момче.

- Не е смешно... там ти успя да ми прочетеш мислите и... и ме нарече Джънгкук.

- Но нали така се казваш? - засмя се още веднъж.

- Да... но преди да отида при теб един човек ме нарече Юнг Ха.

- Юнг Ха? Защо това име ми е познато от някъде..?

- Не знам.. но беше страшно..

- Няма от какво да се боиш мъник, това е само сън.

- Но все пак беше плашещо.

- Хайде хапвай, ще изстине.

. . .

След вечерята момчетата си пуснаха филм и несъзнателно докато го гледат бяха изпаднали в света на сънищата.

" Таехьонг бе излязъл в голямата градина на жилището, в което щеше да остане известно време. Момчето бе усмихнато, гледаше към красивите цветя и им се наслаждавате. Градината се намираше на малко по-висока част от града и можеше да се види океана от нея.

Седна е една от малкото пейки и се загледа в океана. Вълните се разбиваха в големите скали и правеха гледката още по хубава.

Тае бе толкова вглъбен в нея, защото не забеляза кога една позната фигура сяда до него.

- Красиво е, нали?

- Посланник Чон, кога дойдохте..

- Преди малко.

- Да.. красиво е.

- Идвам тук, когато ми е тъжно или просто съм ядосан, или когато просто искам да остана сам.

- Да ви оставя..?

- Не, стой тук. Компанията ти е приятна. 

Таехьонг усети как сърцето му пропусна удар.

- Знаеш ли? От самото начало си знаех, че ти не би навредил нито на мен, нито на семейството ми.

- Аз наистина не бих.. беше грешка, за която наистина съжалявам. 

- Всички правим грешки. И дори това което искам да направя да е грешка, не ме интересува..

Таехьонг се обърна към Юнг Ха и го погледна объркано.

- Какво искате да направите?

- Обещаваш ли да не казваш на никого?

- Обещавам.

Момчето подаде кутрето си, а Тае го пое със своето, включвайки знак на обещание. ( никва идея как трябваше да го напиша абе направили са така 🤝 с кутрета 🤣 )

Юнг Ха се усмихна и придърпа Таехьонг в близост до себе си, сливайки устните им.

Младото момче се шокира от това действие, но не се отдръпна, защото изпитваше леки чувства към него.

Чон съвсем за кратко задълбочи целувката и след като дъхът му свърши се отдели от момчето пред него.

- Защо.. защо го направихте..?

- Защото исках. Остава си между нас, не забравяй. - каза Чон, ставайки от мястото си.

- между нас..

Таехьонг седеше на пейката, продължавайки да гледа към разбиващите се вълни. "

. . .

♡ Иска ме се да го направя по такъв начин, за да стане разбираемо... ама пффф не 🤦🏻‍♀️

Както и да е, дано стане така както си мислех хаха 🥰 ♡