Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①⑧

- Еее, как си?

- Страхотно! Ами ти?  - усмихна се до уши Джънгкук.

Джимин повдигна вежда узадъчено.

- Хмм, какво е станало? - момчето погледна леко мръснишки.

- Нищо, не мога ли да бъда радостен? - засмя се.

- До вчера плачеше. Какво е станало? - продължаваше да настоява.

- Нищоо. Трябва ли да има причина?

- Куки, твой най-добър приятел съм от почти десет години. Няма как да скриеш от мен, че е станало нещо.

- Мда.. прав си.

- Е?

- Нужно ли е да казвам?

- Джънгкук!

- Добре де, добре. Ами... вчера след университета видях Таехьонг.

- Аха, ясно какво е станало. - погледна го, усмихвайки се лукаво.

- Нищо не сме правили, извратено същество такова.

Джимин започна да се смее.

- Добре, продължи да говориш. - облегна се на ръката си.

- Казах му, че можем да бъдем поне приятели, след това се разхождахме из града, ходихме до плажа и така.

- Натам, натам, разказвай.

- Това е.

- Хах, добре. Все едно ти повярвах.

- Човек не може да скрие от теб нищо. - засмя се. - Добре. Докато се разхождахме си мислех над твоите думи и рискувах.

- Значи сте заедно. - усмихна се половинчато.

Джънгкук кимна и отпи от кафето си.

- Ами, дано е добър с теб. Иначе... - момчето показа юмрука си.

- Ех, как да не те обича човек. - засмя се. - Нека отиваме към университета.

- Нямаш търпение да го видиш, нали?

Чернокоското леко се изчерви и не можа да отговори на това, той просто стана, взе си нещатата и тръгна към изхода.

Джимин остави набързо пари на масата и го последва.

. . .

- Къде ли е?

Джънгкук не спираше да гледа часа, защото Таехьонг закъсняваше.

- Спокойно де, нищо не му се е случило.

- Ами ако ми изневерява? - момчето започна да се стряска и клати тялото си.

- Кук, стига говори негативни неща. Нищо му няма.

" А ако ти изневерява, заклевам се, ще го метна в някоя кофа и хвърля от висока скала. "

Джънгкук се оглеждаше през пет секунди, не му даваше мира, това че Таехьонг наистина може да му изневерява.

- Нямаш ли му доверие?

- Аз... Не съм сигурен. Искам да му имам, но се притеснявам..

- Успокой се.

- Искам... - момчето спря да говори в момента, в който вратата се отвори и Таехьонг влезе вътре.

Ким изглеждаше много спретнат. Косата му бе прилежно подредена, костюма изгладен, а обувките лъснати.

- Какво успя да направиш с него Кук? - Джимин ококори очи, виждайки вида на Тае.

- Изглежда страхотно.

- Здравейте! Извинете ме, че закъснях.

- Господине изглеждате доста добре, явно сте имали страхотен ден.

- Така е.

Таехьонг се огледа и погледа му падна върху Кук. Нежно се усмихна и седна на бюрото си. Така часа започна.

- По-спокоен ли си?

Джънгкук седеше опрян на ръката си, гледайки внимателно как приятелят му говори. Чим се засмя.

- Е, явно да.