Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

③④

Джънгкук вървеше с бързи крачки към.... дома си?
Навън започваше да се свечерява.

Момчето стигна жилището си, отключи вратата и влезе вътре. Остави обувките и палтото си и тръгна към стаята си. Седна на леглото и се хвана за главата.

" Аз... аз полудявам... Да полудявам... Не съм добре... "

Кук започна да се паникьосва и върви из цялата стая. Накрая се спря  и облегна на ръба на леглото.

Загледа се в една точка и замлъкна. Докато седеше просто така, очите му започнаха да се накърняват. Една по една малки капки се настаниха по бузите му.

Не си правеше труда да ги трие, знаеше, че няма смисъл. Но защо всичко това му се случва? Какви бяха тези сънища? Защо той ги сънуваше? Защо онзи човек толкова много приличаше на него? Все въпроси, на които дори той самият не можеше да си отговори.

Момчето поседя така доста време. Може би се бе минал час от както размишлява. Телефона му през цялото време получаваше известния, няколко пъти звънеше, но просто Кук не желаеше да вдигне или да види съобщенията.

Навън вече бе тъмно, часът минаваше 20:00. Джънгкук лежеше свит на леглото, все още мислейки дали е полудял.

Но нещо го разсея от транса и чу как на вратата се чука много силно. Кук леко се уплаши, но след като чу гласа на човека отвън леко ме олекна.

Слезе и леко отвори вратата. Таехьонг веднага му се нахвърли с прегръдки.

- Охх... Куки... мъниче добре си... Леле как де изплаших за теб. Защо не си вдигаш телефона? Защо не отговаряш та съобщенията ми? Наистина се притесних. Охх... мъничето ми... добре си.

- Тае наистина съм добре. Просто исках да остана сам.

- Какво е станало?? Знаеш, че можеш да ми споделиш всичко. - момчето хвана ръката на приятеля си, целувайки я.

- Когато отидохме в музея, Джимин ми показа една картина.

- И за това си се разтроил??

- Не само заради това. Историята, която ми разказа за самия човек... тя бе абсолютно същата като сънищата ми... А човека на картината приличаше досущ на мен.

- Куки.. нали говорихме за това. Може да си гледал накъде филм за историята му и след това да си я сънувал доста често ми се е случвало.

- Да..  но защо той толкова прилича на мен..??

- Не знам.. Не го мисли толкова миличък. Искаш ли просто да отидем и да си легнем. Ще си те гушна и няма да те пускам.

- Това прозвуча страшно.

- Но пък ти харесва.

- Хаха.. хвана меее...

Кук леко изписка, след като Таехьонг с един замах го прегърна булченската. Чернокоското уви ръцете си около врата му и Тае закатери стълбите.

Момчето постави Кук на леглото и отиде да затвори вратата. След това се съблече и се шмугна под завивката при Джънгкук. Придърпа го към себе си, даде му бърза целувка по устните и го прегърна.

- Обичам те Куки. Моля те, споделяй ми всичко, не искам да имаме тайни един от друг, искам да съм част от живота ти.

- Ти вече си част от него ТаеТае. И аз те обичам.

- Лека нощ, сладкиш.

- Лека..

♡ Очите ме болят... сами се затварят... пфф спи ми се, ма не искам са си лягам.. 😂😂❤ ♡

П.с : Ако има грешки, извинете ме.