Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

⑨

Джимин вървеше към университета замислил се, какво ли ще стане днес.
Опита се да се свърже с Джънгкук, но той постоянно му затваряше. Остави тази мисъл на страна и влезе в залата. Чернокоското седеше на обичайното му място, драскайки в тетрадката си.

Момчето се приближи до Кук и леко го бутна по рамото.

- Ей, какво ти става? - попита объркано Джънгкук.

- На мен ли какво ми става? Защо ми затваряш постоянно? Мм? Пък и си дошъл тук, сам. - говореше леко раздразнено в този момент.

- Съжалявам. Днес не ми е ден.

- Какво е станало? - смекчи тона си.

Джънгкук вдигна главата си, гледайки просто напред.

- Аз съм голям глупак. Как можах да го направя? - започна отново да се удря по главата.

- Какво си направил, Кук?

Точно в този момент Таехьонг влезе в залата, настанявайки се на бюрото си. Джънгкук го видя и заби нос в тетрадката си. Джимин отклони за момент погледа си от момчето до него и погледна Ким, след това отново го върна на Кук.

- Ти сериозно ли? Все още ли мислиш за онази вечер?

- Джимин, аз лесен ли съм?

- Какво имаш предвид?

- В смисъла на това някой да спи с мен. Толкова лесно ли мога да се навия?

- Кук, какви ги говориш?

- Просто ми кажи лесен ли съм?

- Според мен не си. Но какво е станало този път?

- Той стана. - Кук посочи с пръст към Ким.

- Ама вие отново ли...

Джънгкук започна да клати глава утвърдително.
Чим започна да се смее силно, карайки вниманието да падне върху тях.

- Млънки! Спри да се смееш. - дърпаше ръката му за да престане

- Напротив. И как стана?

- Ами... Докато превъртах каналите на телевизора на вратата се звънна, отидох да отворя и той беше там. И после, той просто си влезе и ме притисна в стената.

- Ама давай де, разкажи го.

- Няма да ти казвам какво точно сме правили.

- Е добре, ама нещо не ти ли каза? Или просто ти се нахвърли?

- Амии... Аз го попитах какво иска от мен и той ми отвърна с " Да се върнем за момент отново в онази нощ. Искам те.. ". След това не ми каза нищо и просто ме целуна.

- Уоу. Кук, той може да хлътнал по теб.

- Не е.

- От къде разбра?

- Защото той не влагаше абсолютно никаква деликатност, мислеше само за неговите нужди. Просто искаше да ме изчука, това е.

- Може би не знае...

- Не, стига сме говорили за това.

- Добре, добре.

Часът започна по същия начин както всички други дни.
Джимин както винаги гледаше Таехьонг, докато Кук не отделяше поглед от тетрадката си.
На Парк му се стори леко странно поведението му, защото телефонът му вибрираше доста често, а той след всеки звук го отваряше. Докато си гледаше в телефона лека усмивка се появяваше на лицето му.
" С кого ли си пише? ". Минаха се пет минути, откакто е на телефона и Джимин не издържа.

- Ей, тоест извинете. Ще може ли да си оставите ( тъпия телефон и този с който си пишеш ) телефона си, трябва да се проведе часа все пак.

- Да, извинете ме.

Таехьонг остави телефона и продължи.

- Какво направи?

- Смисъл?

- Защо почна да коментираш, може да е било спешно.

- Да бе, сигурно. Ти вземи да гледаш, че нищо не разбираш. А този отпред почва жестоко да ме нервира.

- Защо?

- Гледай и ще разбереш.