Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

⑥

На следващият ден Джънгкук се уговори да се види с Джимин преди лекциите. Срещнаха се в сладкарницата до университета.

- Е, днес как си? - говореше Чим, отпивайки от кафето си.

- Добре съм. Но не знам дали няма да ми стане зле, когато видя.... сещаш се кой.

- Еее, стига де. Защо толкова го мислиш? Нали щеше да забравиш за това?

- Да, но ако ти си на мое място и постоянно го виждаш, няма ли да ти е неловко?

- Може би.

- Не е може би, ами си е да.

- Но пък е много секси. - каза съвсем спокойно русото момче.

- Джимин! - изгледа го погнусено.

- Какво, така си е. Пък сигурно е и свободен. Щом за една нощ спи с непознат, просто ей така.

- Престани.

- Изказвам си мнението де, какво толкова? - засмя се.

- Ти си страшен идиот. - Джънгкук стана и се запъти към изхода на сладкарницата.

- Ей, изчакай ме де. - момчето остави пари на касата и излезе навън.

. . .

Момчетата вече бяха в залата, настанявайки се на обичайните места.
Тогава Таехьонг влезе и остави нещата си, поглеждайки към мястото на Джънгкук.

- Той те гледа. - подшушна му Чим.

- Не ме вълнува. - продължи да си гледа в телефона.

- Много си груб.

- Казах, че ще забравя за онази нощ. Нали така? Ще се опитам да бъда възможно най-груб.

- Ами това с неловкостта, когато го погледнеш? Май го забрави това, а? - засмя се.

- Просто е, няма да го гледам.

- А как ще внимаваш в урока?

- Само ще слушам, не е толкова трудно.

Джимин завъртя очи и отново погледна към Таехьонг, който все още не отделяше поглед от чернокоското.

" Леле, тоя да не е хлътнал, че не спира да го гледа така. " - каза си, отмествайки поглед и отваряйки тетрадката си.

. . .

През последните два часа Джънгкук само слушаше какво казва Таехьонг в часовете. През другото време не отделяше поглед от телефона си.

- Човек ще каже, че си пишеш с някого. - Джимин погледна в телефона на приятеля си. - А ти просто си играеш на телефона. Как се казва изобщо тази игра?

- Не помня.

- Аха. Ииии, отново мистър секси задник те гледа.

- Каквото иска да прави. Не ме вълнува.

- Отивам до тоалетната, искаш ли да дойдеш?

- И да остана тук сам. Абсурд. - момчето се изправи.

Двамата тръгнаха да излизат. Нещо гложгаше Джънгкук от вътре, искаше да разбере дали наистина Таехьонг го е гледал. Отклони поглед от телефона си и съвсем леко се обърна към Ким.

Той все още седеше на бюрото си вперил поглед в него. Очите му издаваха нещо, нещо странно. Погледа му беше някак мек, но и сериозен. Когато Кук го погледна, сякаш корема му се преобърна.

Джънгкук рязко погледна напред, виждайки фигурата на Джимин доста далеч от него.
" Да не го бях поглеждал.. " - каза си и бързо настигна приятеля си.

- Нали каза, че няма да го гледаш? - попита момчето, миейки си ръцете.

- Ти пък как разбра, че съм го погледнал? - зачуди се.

- Не, то не личеше. Ти буквално се спря.

- Наистина ли?

Момчето кимна.

- Ама че съм и аз. - плесна се по челото с ръка.

- Влязъл ти е под кожата.

- Не е вярно.

- Аха, добре. Ще видим до къде ще стигнеш. - Чим се усмихна и излезе от тоалетната, запътвайки се отново към залата за следващия им час.

- После аз съм го изоставял просто така. - въздъхна и тръгна след него.