Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①⑤

- Сигурен ли си, че не изпитваш поне нещо малко към Таехьонг?

Джънгкук изтръпна.

- Не знам. Не съм сигурен, Чим.

- По принцип не бих обръщал внимание, но в този случай може би ще е по-различно.

- Смисъл?

- Виж го.

Кук също погледна напред.

- Мисля, че той наистина е доста отчаян.

- Заради това от снощи ли?

- Най-вероятно да. Изглежда тъжен.

Джънгкук смекчаваше леко погледа си, виждайки изражението на Ким.

- Можеш да опиташ.

- Не съм сигурен. Ако стане същото както с онова момче? Ами ако аз застана на негово място и случката се повтори?

- Еха. Ами не знам, да се надяваме, че се е променил.

Кук повдигна рамене и започна да си гледа в тетрадката. Дали бе възможно Таехьонг да се промени? След снощната вечер, момчето се замисли над това.

. . .

На прибиране от университета Джънгкук бе сам. Джимин имаше работа и тръгна в противоположната посока. Чернокоското вървеше бавно, замислен над думите на приятеля му. Макар и да бе със слушалки, на които звука бе усилен доста, той сякаш не чуваше музиката от тях.

Момчето отиде до едно близко магазинче, за да си вземе нещо малко за хапване.

Свали слушалките си и влезе вътре.
Излизайки от магазина чу викове. Обърна погледа си към звука и забеляза две момчета обградили някой.

Присви очи и леко се загледа в тях. Те не му бяха познати, но третото момче бе.

Доближи се съвсем малко и започна да чува какво говореха момчетата.

- Е? Или даваш парите си или ще те пребия. Ти избираш.

Джънгкук не можеше да седи просто така. Това, което правеха онези двамата беше неправилно.

- Хей. Какво правите?

Момчетата се обърнаха с лице към Джънгкук и така застанаха точно до младежа, който опитваха да оберат.

Кук втренчи поглед в кафявокоското.

- Ти пък какво искаш?

- Да го оставите. Как не ви е срам да правите така?

- Не си ни никакъв, че да ни казваш какво да правим.

- Чен млъкни. Познава майка ми. Остави го. Нека си вървим.

- И така да е, не познава моята.

- Ако мислиш, че не те чувам се лъжеш. И да не я познавам, това не ми пречи да кажа на неговата. Ей, Джаксън. Как можеш да излизаш с такива лоши деца? Това не е добре за теб.

- Съжалявам. Хайде да си вървим.

Чен изгледа Джънгкук на кръв и леко го изпсува. Момчетата се отдалечиха и така Кук остана сам с кафявокоското.

- Не беше нужно да го правиш.

- Знам. Но не беше и редно да правят така.

- Щях да се справя и сам.

- Да, виждам как се справяш. За малко да те пребият.

- Защо ти пука изобщо... - Таехьонг тръгна в обратната посока, за да избегне още един неловък момент с Кук.
Но той хвана китката му и го обърна към себе си.

- Защото си ми приятел.

"Приятел." повтори си наум Тае.

- Виж, не беше много редно да те гоня така от вкъщи.

Ким вдигна глава и заключи погледа си с този на чернокоското.

- Мислех доста над това и....

- И..? - заекна.

- Може да опитаме да сме поне приятели.

- Само приятели?

- Да.

Таехьонг преглътна буцата в гърлото си и едвам промълви:

- Добре.. приятели.

Момчето подаде ръката си, а Кук я пое, здрависвайки се.

- Да се поразходим?

Тае кимна.

♡