Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①②

След като Джънгкук свърши с университета каза едно бързо "чао" на Джимин и се прибра право у тях.

Искаше да остане сам с мислите си. Започна да размишлява.
" Да не се бях съгласявал да продължавам да ходя там. "
Момчето седна до леглото си и заби глава в краката си. Ако трябваше да си признае имаше нужда от някого до него. Но не в приятелския смисъл, искаше да има някой до себе си, който да го обича, да му бъде верен и всичко, което някой би искал да бъде половинката му.

. . .

Джънгкук седеше така доста време, разглеждайки социалните си мрежи. На вратата се позвъня. Момчето погледна часовника на ръката си и бе почти 21:30. Замисли се дали това отново не е Таехьонг, но защо му е отново да идва. Започна да размишлява над това кой е, докато звъненето не проби тази мисъл.
" Може пък да е Джимин, каза, че ако има време ще намине. "

Кук слезе до долу тихо и отиде до вратата, поглеждайки през шпионката за всеки случай.
" Сериозно ли? " Момчето показа една раздразнена усмивка и леко се изсмя. 

- Какво искаш?

- Може ли да поговорим?

- Точно с теб най-малко искам да говоря. Заради теб в момента всички мислят, че съм ти гадже.

-  Кук, моля те пусни ме, искам да говорим.

- Няма да стане. Отново ще се опиташ да ме съблазниш, а аз глупакът...

- Няма да правя нищо подобно. Обещавам. Просто искам да ти покажа нещо, след това ще си тръгна.

- Дано не е някоя от игричките ти. - Джънгкук бавно отвори вратата и застана до нея, правейки път на Таехьонг да мине.

Ким направи половинчата усмивка и влезе вътре. Двамата отидоха до хола и седнаха на дивана.

- Казвай какво искаш и си тръгвай по-бързо.

Момчето от другата страна наклони поглед надолу.

- Виж, аз исках да ти се извиня.

- За кое от всичко? - продължаваше да се държи студено.

- За всичко. От партито на Намджун, до тук. За това, че те карах да се чувстваш неловко и за това с момчето пред университета.

Изведнъж погледа на Джънгкук се промени. Когато Ким каза случката с онова момче пред сградата, отново се почувства засегнат. Не знаеше защо.. но усещането бе гадно.