Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

③①

Часът минаваше 10:30 сутринта, Джънгкук все още спеше, а Таехьонг отдавна бе излязъл за работа.

Момчета трябваше да става скоро, защото лекциите му започваха точно след час и половина.

Телефонът му интензивно започна до вибрира и Кук намръщи лице и леко се израмжа.

Изправи се  и взе телефона, изключи алармата, остави устройството до себе си и се почеса зад врата.

Поогледа се и не видя Таехьонг, осъзна, че не е успял да му каже приятен ден и леко се намръщи. Но все пак днес щяха да се видят отново.

Джънгкук мина през банята, като извърши сутрешната си рутина, облече се и слезе в кухнята да закуси.

Докато закусваше, момчето проверяваше социалните си мрежи. Минаваше през всяка една, нямаше почти нищо интересно, докато някой не му писа.

jiminshi:
- Ще ми вдигнеш ли или няма да ми вдигнеш??
 
Кук се обърка, провери в контактите си и видя, че има три пропуснати от Джимин.

  jungkookshi:
- Съжалявам не съм видял, че си звънял.

jiminshi:
- Звънни ми.
Seen.

Кук излезе от чата и звънна на приятеля си.

- Ало.

- Познай какво намерих???

- Какво?

- Значи, бях в музея, в който работи онова момче, с което си пиша. Сещаш ли се?

- Да и?

- Видях се с него на живо.

- Защо не ми каза??

- Ами некой не си вдигаше телефона.

- Охх, извинявай.

- Няма проблем. Та... той ме разведе из музея и попаднах на една картина.

- И?

- Човекът на нея толкова много прилича на теб... честно, удрал ти е кожата.

Джънгкук започна да се смее.

- Кое му е смешнотооо???

- Хахах, нищо извинявай. Та..?

- И историята му е много интересна. Трябва на ти я разкажа, но това ще стане, когато дойдеш в музея.

- Но ще е след лекции, защото в момента нямаме време.

- Просто няма да повярваш на това, което ми разказа Юнги и да прав си, лекциите започват след 1 час. Добре ще се видим направо там.

- До после.

- Чаооо.

Кук остави телефона си и продължи да закусва.

♡ Охх лелее, най-сетне мъката по тва тъпо есе мина. Хаха и дано главата да ви е харесала. 😂😂🥰 ♡