1.3K 102 4
                                    

Часовете свършиха и Джънгкук се прибра у тях. Говореше по телефона с Джимин през повечето време, докато навън не се стъмни.

- Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш в нас? Ще гледаме някой филм.

- Не, имам малко работа.

- Ясно, еми значи сам ще си гледам филма.

- Да, някой път ще дойда. Добре, до утре.

- Ууу, утре ще идваш?

- Защо да не дойда?

- Ахх ти, добре до утре. - засмя се.

- Нещо не схванах.

- Чаооо.

- Ама. Ох, чао.

Джънгкук остави телефона си и включи телевизора. Пусна си някакъв филм и отиде да направи пуканки. Когато се върна, седна на дивана и започна да гледа.

- Ама че скучен филм. - каза момчето, отключвайки телефона си.

Започна да играе на играта, която игра в университета. Мина се половин час от както играеше, филма продължаваше да върви, а пуканките отдавна бяха изядени.

Към 22:30 филмът свърши. Момчето започна да превърта каналите, докато не попадне на някой, който му е интересен. Продължаваше и продължаваше да превърта, докато на вратата не се позвъня.

Джънгкук погледна часовника си.
" Кой ще е в този късен час? " - каза си.
Повдигна рамене, остави дистанционното и отиде до вратата.

Отваряйки я, усети как сърдечния му ритъм рязко се ускори.

- Т-Таехьонг..

Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]Where stories live. Discover now