Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①①

В следващия час Джънгкук не обръщаше внимание на никого. Дори на Джимин. Той седеше и размишляваше над всичко случило се с Таехьонг. От време на време си казваше какъв глупак е бил, че да позволи това да се повтори или че Ким е глупак, за дето просто го използва. За какво му е да спи с друг, когато очевидно си има приятел?

- Хей, след часа ще дойдеш ли с мен до магазина? Искам да си взема нещо за пиене.

- Не ми се ходи никъде Чим, ще си стоя тук със слушалките и телефона.

- Защо? Ще излезем на чист въздух.

- Не, добре ми е.

- Добре, както искаш. Аз няма да се бавя.

- Оки.

Джимин изчака звънеца и излезе от залата, запътвайки се към близкото магазинче. Джънгкук сложи слушалките си и гледаше как един по един всички излизаха и в залата останаха само двама трима плюс Таехьонг, който отново си гледаше в телефона.

Той погледна към Кук и остави телефона на страна.
" Къде е онова хлапе, дето постоянно му се влачи зад сладкия задник ? "
Ким се изправи и отиде до момчето, надвеси се над него и чакаше реакция.

Джънгкук погледна нагоре и направи отвратена физиономия, отново впервайки поглед. Таехьонг се изненада. Повдигна вежда и хвана китката на Кук, като го повлече извън залата. Отиде до един от малките коридори и го притисна в стената.

- Разкарай се от мен.

- Какво ти става?

- На мен нищо ми няма, моля махни си мръсните ръце от мен.

- Какви са тези обиди? Направих ли нещо?

- Не знам, питай гаджето си.

Ким се обърка. Замисли се и онази ситуация от входа на университета му се яви пред погледа.

- Ама той не ми е гадже.

- Значи си нещастник. Целуваш него, спиш с мен. Що за глупак си?

- Ама ти да не изревнува? - повдигна вежда, усмихвайки се лукаво.

Джънгкук обърна очи.

- Ххх, ще ти се. Просто ме издразни факта, че се възползваш от всеки, който ти падне.

- Зайчето ревнува. - засмя се.

- Ти си идиот, а аз съм по-голям идиот, че ти се вързах.

Кук отблъсна Таехьонг и се запъти обратно към залата, но Ким го хвана за ръката и отново го притисна към себе си, сливайки устните им.

Този път Джънгкук бе с всичкия си и се отскубна от момчето.

- Отвратителен си.

Джеон отново хвърли отвратен поглед на Таехьонг и тръгна към залата.

. . .

Джимин вече се бе върнал и седнал на мястото си. " Къде отиде това дете? "

- Хора хора. - започна да говори едно от момчетата на приятелите си, но прекалено силно, защото Чим го чу. - Познайте какво видях. Значииии. Нашият лектор си има гадженце.

" Ха, чак сега ли забеляза. " - засмя се вътрешно Джимин.

- И познайте. Преди малко го видях да се целува с него. Беше го притиснал в стената.

" Притиснал в стената ли? "

- Ей, кое е било момчето с него? - изказа се Джимин.

- Защо, ревнуваш ли?

- Не, просто трябва да знам.

- Беше твоето приятелче Джънгкук. Ама така както го целуваше, мисля, че Кук няма да ти върже.

Джимин не обърна внимание на думите му, а просто излезе от залата, започвайки да търси приятеля си.

Видя го и веднага изтича при него.

- Джънгкук, какво ти направи този?

- Нищо, пълен глупак е. Отново се опита да ме целуне.

- В момента всички само за това говорят.

- Моля?

- Кихьон ви е видял.

- Охх, само това ми оставаше. - удари се по челото.