Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

③⑤

- Тае... след лекции мисля да отида при психолога ми.

Таехьонг си правеше кафето най-спокойно, а когато чу тези думи той се обърна и погледна шокирано.

- Какво?? Но защо?

- Искам мнение.

- Нали получи моето.

- Да, но искам и от човек, който се занимава с такива неща.

- Охх, мъниче.

Тае остави чашата си на плота и отиде до гаджето си, което седеше на масата. Хвана лицето му в шепи и сля устните им за секунда.

- Нищо ти няма. Всимко ще е наред.

- Не знам Тае... чувствам се много странно, след като сънувах тези неща.

- Искаш ли да дойда с теб, за подкрепа.

- Бих се радвал. - Кук прегърна Тае и се облегна на рамото му. - Благодаря ти, ТаеТае.

- Няма за какво мъничето ми, винаги и във всимко ще съм до теб.

Последва още една малка целувка.

- Аз отивам да се облека и тръгвам.

- Добре, аз ще си взема душ и ще се оправям.

- Оки.

. . .

" в университета: "

- Здрасти, Чим.

- О, Хей Кук. Знаеш ли какво стана??

- Оказа се, че Юнги има приятел... И сега ми е много тъпо..

- Гадно.. съжалявам, мислех, че може да се получи нещо.

- И аз.. но както и да е. Продължаваме да си пишем все пак.

- Значи има някаква надежда.

- Може би да. Добре.. ще говорим за това по-късно. Имаш ли някакви планове?

- Ами да, с Тае ще излизаме.. и да..

" Защо не мога да му кажа..? Какво ме спира да го направя..?? "

- Ясно. Еми добре, някой друг път.

- Извинявай.

- Не няма проблем. Все пак трябва да отделяш време и на половинката си.

- Ахх..  - усмихна се. Да..

. . .

18:39

- Таее.. - момчето леко се затича и прегърна приятеля си.

- Тръгваме ли?