Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

②⑥

" - Какво казахте? Кой сте вие?

Мъжът срещу Джънгкук се засмя.

- Пак с вашите шеги. - продължаваше да се смее. - Бива си ви. Сякаш наистина не ме познавате.

- Но аз не ви.

Този път мъжът погледна объркано и неразбираемо към Кук.

- Юнг Ха, аз съм Си Йон. Защо говориш сякаш наистина не ме познаваш?

- Но аз наистина не ви познавам. Къде съм?

- Най-вероятно имаш сътресение. Не трябваше снощи да пиеш толкова. Вярно е имахме добър улов през деня, но не трябваше да пиеш толкова.

- Какво да пия? За какво говориш? Коя дата сме изобщо?

- 23 февруари, защо?

- Година??

- 1752г, какви са тези въпроси? Сигурен ли си, че си добре?

- Не съм. Как попаднах тук??? - започваше да се паникьосва. - Ами... ами Тае... Какво ще правя.

- Тае ли каза?? Защо казваш това нищожно име??

- Нищожно ли? Как смееш!

- Но Юнг Ха, той се опита да убие майка ти, защо говориш така, сякаш те е грижа за него?

- Да убие майка ми??

- Да. Седи в килията вече седмица.

- Искам да го видя.

- Но..

- Казах, че искам да го видя!

- Добре, ела с мен.

. . .

- Никой не знае, че сме тук, за това моля те пази тишина.

- Добре.

Двамата минаваха през малките коридори на подземието. Джънгкук просто искаше да види Таехьонг. В момента мислите му не бяха свързани с това " Как се е озовал тук " ; " Защо е тук " или " Как ще се върне " просто искаше да види Тае.

След още няколко килии се стигна до една доста голяма, намираща се в края на коридора.

Си Йон отвори вратата и двамата влязоха вътре.

Джънгкук изтръпна на място и очите му се ококориха.