Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①⑥

Денят минаваше сравнително бързо. Момчетата се разхождаха на много места, като за последно оставиха красивия плаж. Градът бе близо до океана и това бе възможност да отидат там. 

Таехьонг не казваше почти нищо, защото бе прекалено вглъбен в себе си. Това, че Кук иска да са само приятели го успокояваше до някаква степен, но и го раздираше, защото за това кратко време, в което се познават, Тае наистина бе харесал чернокоското.   

Със сигурност искаше нещо да се случи, но за в момента това може би бе невъжможно. 

- Има ли ти нещо? - попита Кук.

- Мм? Не, нещо ми няма. 

Джънгкук повдигна вежда и се вгледа в Тае.

" Защо ме лъжеш..? " - момчето знаеше, че нещо не е наред.

Таехьонг застана пред Кук и го погледна.

- Не те лъжа.

Джънгкук се стресна.

- На глас ли го казах? 

- Не знам, щом те чух значи да.

Чернокоското не каза нищо, просто леко се отдръпна от Таехьонг и седна на пясъка, взирайки се в почти залязлото слънце. Ким направи същото, но седна малко по-далеч от Кук.

- Защо седна толкова далеч? 

Момчето повдигна рамене. Джънгкук въздъхна и се приближи до Тае. Не направи нищо повече и продължи с предишното си занимание. 

- Не е ли красиво? - опита се да разведри обстановката.

- Да. Аз по принцип обичам да гледам залеза. Така поне за малко забравям за всички проблеми. 

- Това е хубаво. Виж Тае.. - гласът му секна за секунда, сякаш не можеше да изрече думите, които наистина искаше да му каже. 

Двамата сключиха погледите си и сърцата им забиха неземно бързо. Джънгкук осъзнаваше, че колкото и да се опитва да не мисли за Тае, това няма да промени факта, че кафявокоското успя за влезе под кожата му. Не можеше да отрече, че всеки един момент с него бе прекрасен.

Таехьонг бе убеден, че Кук ще каже още нещо, с което да отвърди, че между тях няма как да има нещо. Момчето не искаше да чува тези неща, той стана от пясъка, бързо изтупвайки се от него и тръгвайки си, без да казва нито дума. Джънгкук го гледаше, не искаше да оставя нещата така. 

Макар и да бе уплашен,  да не се повтори същата грешка, тръгна след него.

- Тае стой.. -  Джънгкук се затича и настигна Тае. Хвана китката му и го обърна към себе си.

- Кук пусни ме! - опитваше се да се откъсне от захвата му, но неуспешно.

- Ще те пусна ако ми позволиш да направя само едно нещо. Щом го направя, ще те оставя сам да решиш какво да правиш. 

- Какво? Не те разбирам.. 

Джънгкук си пое дъх, прекара едната си ръка през кръста на момчето пред себе си и го притисна максимално до своето тяло. Наклони главата си и нежно сля устните си с тези на Таехьонг.

Ким имаше чувството, че сънува. Мислеше, че Кук смята тези взаимотношения с него за напълно грешни. Усещаше как сърцето му щеше да изкочи всеки момент. 

Устните им се движеха в пълен синхрон. Таехьонг съвсем плахо отвръщаше, усещайки всеки един допир на Кук като пламък. Момчето прокара ръцете си прeз кръста на Кук заключвайки захвата си в лека прегръдка. 

Джънгкук леко се отдели от недостига на въздух и се вгледа в леко притворените очи на Тае. Момчето пред него се усмихна и бузите му проявиха леко розов отенък.

Кук пусна Тае и съвсем леко се отдръпна от него. Джеон придоби сериозен вид, макар и все още да изглеждаше сладък. 

- Какво ще правиш?

Таехьонг прегърна чернокоското, споделайки си бърза, но приятна и за двамата целувка. Усмихна се нежно и хвана ръката му.

- Мисля да прекарам остатъка от вечерта с един прекрасен човек. 

♡ Извинете ме за късния ъпдейт. Ще опитам да съм по-редовна. Дано Ви е харесала! Байй∼∼ ♡