Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①④

Двете момчета влязоха в залата и седнаха на местата си.
Джимин извади водата от раницата си и отпи. Остави я на чина и взе телефона си. Погледна часа и повдигна вежда.

- Кук.

Момчето само подмрънка нещо.

- Виж колко е часа.

- Телефонът ти е у теб. Ти погледни.

- Нямам предвид да ми казваш колко е. Просто виж.

- Охх..

Кук погледна към часа, след това насочи погледа си към бюрото на Таехьонг. Него го нямаше.

- Минаха само 5 мин. Не се панирай толкова. - каза най-спокойно Кук.

- Аз не се панирам. Просто ми направи впечатление.

- Добре.

Времето минаваше и Таехьонг вече закъсняваше с 15мин.

- Хора, не дойде ли до пет минути аз си тръгвам. Води се свободен. - изказа се Кихьон поглеждайки всички.

Но точно преди да започне да прибира нещата си Тае влезе в залата.

Всички го погледнаха шокирано. Ким не бе с костюма си, а просто бе облякъл сини дънки и черно худи. Косата му бе разпръсната на всички посоки. Момчето остави куфарчето на бюрото и седна.

- Добър ден и на вас г-н Ким. Можехте да дойдете малко по-късно. Ние за никъде не бързахме. - леко се заяждаше Кихьон.

- И аз се радвам да те видя Кихьон. Все така забавен си. Моля, отворете учебника на новия урок и го прочетете.

- Няма ли да ни преподаване урока? - попита едно момиче.

- Не, той е лесен, ще го разберете и само ако го прочетете.

Всички мълчаха и четяха урока. Единствено Кихьон седеше на телефона си и не вършеше нищо. Таехьонг забеляза това, но нямаше смисъл да се разправя. Остави го да прави каквото си иска и се загледа в една точка. Изглеждаше сякаш размишляваше над нещо, но със сигурност не бе така. Просто седеше и гледаше с празен поглед към тетрадката пред него.

Джънгкук забеляза това и за момент отклони поглед от учебника.

" За какво си мислиш Таехьонг? "

Сякаш думите му бяха чути, защото в този момент Ким вдигна глава към Кук и двамата сключиха погледите си.
Джънгкук се осъзна и прекрати контакта, започвайки отново да чете.

- Ей, влюбения. - каза Кихьон към Тае. - Спри да гледаш към гаджето си и предай урока.

- Как смееш да ми говориш с такъв тон!? - Таехьонг стана от мястото си. - Напусни.

- Хах, супер. И без това навън е по-интересно.

. . .

- Още те мислят за негово гадже. - обади се Джимин.

- Не ме вълнува. Да мислят каквото си искат, аз си знам истината.

- Искам да те питам нещо, но трябва да ми отговориш честно. Ако си ми приятел.

- Добре. Какво искаш да ме питаш?

- Сигурен ли си, че не изпитваш поне нещо малко към Таехьонг?