Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

③⑧

Почти бе станало 20:40. Таехьонг стоя до късно в университета и от там направо тръгна към парка.

Бе минал през един магазин да вземе цвете. Една голяма и изящна червена роза. Прекрасна почти колкото самия Кук.

Усмивката не слизаше от лицето му. Нямаше търпение за днешната вечер. От одавна двамата не бяха излизали на среща.

Когато пристигна, слезе от колата и взе розата. Тръгна към моста и седна на една от пейките там. Навън бе леко студено, но не обръщаше внимание на това.

Погледна часовника си, който изпитваше 20:54.

" Още мъничко.. "

. . .

Джънгкук седеше в дома на приятеля си и го чакаше. Знаеше, че днес има доста работа и ще се забави, за това не се притесняваше толкова много, но все пак нещо го човъркаше от вътре.

Телефонът на момчето иззвъня и с мисълта, че това е Тае, той просто вдигна.

- Ало, ТаеТае.

- Аз не съм Тае. - засмя се Джимин.

- О, Чим. Мислех, че е Тае защото още не се е прибрал.

- Сигурно има още малко работа.

- Най-вероятно. За какво звъниш?

- Искаш ли да дойдеш у нас? Ще играем игри.

- Ами не знам, иска чи се да го изчакам.

- Нищо няма да му стане. Хайде, моля те. Отдавна не си идвал у нас да играем.

Момчето съвсем забравил за казаното му, прие.

- Ами, добре. След малко ще съм при вас.

- Страхотно. Хайде до след малко.

. . .

Таехьонг се оглеждаше, но все още не виждаше Кук. В момента в който бе на път да му звънне, видя приближаваща се към него фигура.

Лека усмивка се появи на лицето му и се изправи. Взе розата и изчака момчето да се приближи към него.

Но когато видя лицето на човека пред него, леко пребледня.

- Минно? Какво правиш ти тук?

- Не се ли радваш да ме видиш ТаеТае?

- Не ме наричай така.

- Ти..! Ти ме остави заради непознат... как можа да ми го причиниш, Тае... как можа..

- Виж, не те оставих само защото исках да съм с него.. чувствата чи към теб бяха изчезнали малко преди изобщо да го срещна.

- Заради него ти ме остави. Той е виновен за всичко!! Този глупак провали нашата връзка!

- Не смей да го обиждаш. Ако обичаш си тръгни.

- И да го чакаш няма да дойде.

- Какво?! - шокира се Таехьонг.

- Той няма да дойде. Не той ти написа тези неща.

- Какво говориш??

Минно бе прекалено съкрушен... искаше да каже всичко... да накара Таехьонг да се почувства гадно... да съжалява.. но по този начин само му помогна.

- Джимин..

- Какво за него?

- Тае, ние отново можем да бъдем заедно. Чим ще помогне... той иска Джънгкук от много време... а аз искам теб. Всичко ще се нареди.

- Какво става, за какво говориш??

- Джънгкук сигурно вече и при Джимин.. той му е подготвил нещо.. а ние двамата сега сме отново заедно.

Таехьонг се замисли. Думите на Кук от снощи се явиха.

" Не вярвай дори на най-добрия си приятел и не ходи там. "

- Какво ще му направи??

- Ще го направи свой, както той искаше.

- Това няма да се случи.

- Тае..  стой... Таехьонг!!

Ким метна розата на земята и започна да тича към колата си, веднага тръгвайки към дома на Джимин. За щастие знаеше къде се намира, защото веднъж трябваше да вземи Кук от там.