Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

③⑦

14:32

- Чим.. трябва да поговорим.

- Добре, за какво?

- Амм... свързано е със картината и историята от музея.

- Да?

- Преди да ми кажеш за това и да ме заведеш там, аз сънувах всичко това. И беше наистина много реално. Всичко беше... не знам как да го обясня.. 

- Искаш да ми кажеш, че мислиш, че ти си човека от съня.

- Аз не знам..

- Не случайно имаше прилика помежду ви.

- Да...

- Защо не ми каза по-рано??

- Ами не знам.. мислех, че това е просто сън, не знаех, че това може да се окаже истина. Хо...

Момчето бе на път да каже за психолога но се спря, сещайки се за думите на Тае.

- Какво?

- Нищо. Просто беше наистина много странно.

- Хмм, разбирам.

- Нали не ме мислиш за някакъв луд?

- Не разбира се, вярвам ти.

Минутка тишина.

- Хей.. ъм може ли за малко телефона ти.. батерията ми падна.

- Да разбира се, заповядай.

- Много ти благодаря.

Джимин отключи телефона и тръгна към съобщенията на Кук. Погледна го за секунда и въздъхна.

" Съжалявам Куки.. "

Отвори чата с Таехьонг и започна да пише. Секунди по-късно го върна.

- Благодаря ти, приятел.

- За нищо.

- Какво ще правиш довечера?

- Ами не знам, ще се прибера и ще почивам. - леко се засмя.

- Оки.

- Ами ти?

- Имам малко работа довечера, но почти същото.

Двамата спряха са говорят след като лектора влезе и часа започна.

. . . .

Таехьонг бе в кабинета, в който щеше да се проведе следващия му час. Оставаха около 4мин свободно време и той проверяваше какво точно трябва да вземат. Докато някакво вибриране не го разсея.

Отвори телефона и видя, че има съобщение от Куки.

jeon_jungkook:
- Хей, Таее..
- Искаш ли довечера да се срещнем. Към 21:00 на големия мост в парка.

Тае се усмихна и затвори телефона. Радваше се, че приятелят му иска да излязат само двамата.

Часът му започна и се съсредоточи само в това.

♡ Ъмм да, още няколко глави.. дали днес да е края? 🤔❤ ♡