Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

①⑦

7:18

Джънгкук леко притвори очите си, поглеждайки към часовника. Бе доста рано, но очевидно се бе разбудил и нямаше да успее да заспи отново.

Зави се с меката завивка и се обърна на другата страна, ставайки свидетел да една доста приятна гледка.

Таехьонг спеше все така спокойно, кафявите му кичури бяха разпръснати на доста посоки, леко прикривайки очите му.

Джънгкук се усмихна и премести кичурите му, за да види красивото му лице.

" Как може да си толкова сладък Тае...? " - подсмихна се.

- Мм... - Ким се размърда. - Не знам, но не мисля, че съм по-сладък от теб. - усмихна се и отвори очите си.

- Какво? - обърка се. - Но ти как ме чу..?

Тае се засмя. Джънгкук остави тази мисъл и се вгледа в лицето на момчето до себе си.

Таехьонг леко се приближи до Кук и за секунда сля устните им.
Чернокоското се усмихна и намести главата си на гърдите на по-големия, сгушвайки се в него.

- Трябва да отида по-рано в университета.

- Защо?

- Имам да проверявам реферати, а ги оставих там.

- Не могат ли да почакат?

Тае се подсмихна.

- Имам срок, в който трябва да ги предам. Не могат да чакат.

- Хм.. жалко.

- Ще си те гушкам, когато се прибера.

- Но нали ще се видим там?

- Вярно, имам часове с класа ти.

- Мда.

- Отивам да си взема душ и ще тръгвам.

- Добре. Аз трябва да мина през нас.

Таехьонг стана от леглото, отивайки към банята, а Джънгкук взе телефона си е го отключи. Бе получил няколко съобщения от Джимин, затова реши да ги провери.

park_jimin12:
- Хей Кук. Днес ще идваш нали?
- Ако ще идваш, искаш ли да се видим по-рано, пак в онова кафене.

jeon_jungkook:
- Да ще идвам. И добре.
- Към колко?

park_jimin12:
- Ами към 10? Добре ли ще е?

jeon_jungkook:
- Да, супер. До тогава.

park_jimin12:
- Окей, до тогава.

Кук остави телефона и стана да се облече. Тае излезе от банята, косата му бе рошава, а хавлията почти разхлабена. Момчето погледна към чернокоското, който в това време оправяше леглото.

Усмихна се и се приближи до него, прокара ръцете си през кръста му и го прегърна нежно в гръб.

Джънгкук леко потрепна, остави завивката и хвана ръцете на Таехьонг отпускайки се.

- Толкова се радвам, че ми даде шанс да ти покажа колко значиш за мен.

- Надявам се да не съм сбъркал. - подсмихна се.

- Обещавам, никой да не те нарани.

Таехьонг облегна за момент главата си на рамото на Кук, достигайки до бузата му, нежно целувайки я.

- Ще тръгвам.

- Ммм.. добре.

Джънгкук се отдели от Тае, взе телефона си и се запъти към вратата. Точно на прага й, той се обърна, затичвайки се към новият си приятел. Нежно слепи устните им, след което се отдели от него и се усмихна.

- Ще се видим там.

- Дам. Чао, Куки.

- Чао.

Момчето обу обувките си и излезе.