Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

④⓪

- ТАЕХЬОНГ!!

Изкрещя се и някак си успя да избута приятеля си и в този момент спусъка бе натиснат..

Джънгкук пое коршума вместо него.. той спаси живота му.. Таехьонг се изплаши.. Изкрещя се и се хвърли на Джимин.

Удряше го със всичка сила, докато не изпадна в безсъзнание. Момчето веднага отиде до приятеля си и сложи ръка, за да усети пулс..  имаше, но бе слаб..

Добро бърза помощ и за минути линейката бе при тях..
А за Джимин, полицаите щяха да са там след минути.

. . .

Тае седеше на една пейка... чакайки да разбере дали Джънгкук е добре.. тогава един лекар отиде до него, Ким се изправи.

- Т-той как е??

- Имаше огромен късмет. Коршума е бил в близост до сърцето, но не е засегнал почти нищо.

- Той е добре!!! - успокои се Таехьонг.

- Да.

- Мога ли да го видя??

- Не, мога да ви пусна чак утре сутринта. Пациента трябва да си почива.

- Добре..  поне всичко е наред с него.

Момчето си отдъхна и поне малко се успокои. Беше решил, че поне за малко ще си почине и отново ще се върне да види приятеля си. 

. . .

Днес Таехьонг можеше отново да види приятеля си. От една страна си радваше, че вече това с Джимин приключи, защото го затвориха за 10 години, заради опит за убийство. Но от друга му беше гадно, че претърпаха всичко това.

Момчето бе взело със себе си букет от любимите цветя на Кук и едни от любимите му бонбони.

Застана пред стаята му почука.  Влезе и погледна към Кук, който лежеше и гледаше през прозореца.

Момчето затвори вратата и Джеон се обърна. Една очарователно хубава усмивка си появи на лицето му.

- ТаеТае.. - зарадва се.

- Хей, мъниче..  - Тае остави цветята и бонбоните на масичката и седна на стола но леглото. Хвана ръката на приятеля си и преплете пръстите им.

- Как си?? Добре ли си?

- Да, добре съм.. Ами ти?

- Поболях се от притеснение за теб мъничето ми.. но вечи всичко е наред.

Кук се усмихна.

- Да.. А какво стана с Джимин?

- Няма да ни притеснява повече.

- Толкова ми е гадно, изобщо не очаквах, че би го направил. Познаваме се толкова отдавна..

- Знам мъниче, трудно е.. но всичко вече е наред. Ние сме живи и здрави, заедно сме и ще продължаваме да сме щастливи..

- Да.. и хей, дали това беше моментът в който не трябваше да ходя.. ако да.. толкова ти благодаря, че дойде. Как може да съм толкова глупав..

- Мъниче, ако не беше отишъл там нямаше да сме тук... но и ако не беше отишъл, това с Джимин нямаше да приключи.

- Променихме ли съдбата си? - очите му се насълзиха.

- Определено променихме историята си. Обичам те, Куки..

Момчето леко се изправи и преди да слепи устните им, чернокоското промълви.

- И аз те обичам, любов моя.

Двамата отново можеха да бъдат заедно, без някой да им мисли лошо.. проблемите им вече наистина бяха приключили.. можеха да се насладят на времето си заедно.

И до това, че някой можеше да мисли, че връзката им не е правилна, те не обръщаха внимание на това.

И кой знае в скоро време двамата наистина мога да бъдат официално заедно, под брачен вариант.

Край!

♡ Лелее, официално това е най-лашият край, който съм писала 😂

Но както и да е, надявам се историята да ви е харесала, да сте се наслаждавали на главите и да ви е било интересно. 🤗❤

В скоро време ще кача нова книга, така че очаквайте 🥰❤❤ ♡