Mr Kim ~ [ J.JK & K.TH ]

②⑤

Днешният ден бе като всеки друг. Двойката отидоха заедно до университета, всеки влизайки в своя час.

Джънгкук зае обичайното си място и зачака Чим.

- Здрасти, Кук. - каза все очарователното момче.

- Хей. Какво става?

- Нищо. Днес какво ще правиш?

- Не знам. Нямам планове.

- Искаш ли да излезем? На кино или някъде другаде?

- Да добре.

- Супер.

Часът започна и двете момчета започнаха са слушат лектора.

Джънгкук гледаше със съвсем леко притворени очи. Главата започна силно да го заболява и дишането му ставаше тежко.

Джимин забеляза това и се притесни. Лицето на чернокоското беше доста бледо.

- Кук, лицето ти е пребледняло. Добре ли си?

- Аз-з да..

- Не ми изглеждаш добре, нека отидем до сестрата.

- Вече не съм в гимназията, за да ходя до сестрата, когато ми прилошее. Ще ми мине, спокойно.

- Какви ги говориш? Това е твоето здраве, не можеш да се държиш така  детински.

Кук се облегна на чина и затвори очи.

- Извинете, на приятеля ми му е лошо, става ли да го заведа до сестрата?

- Да. Отидете.

Джимин се изправи и хвана Кук под ръката.

Излязоха от кабинета и се запътиха към кабинета на сестрата.

- Какъв час има Таехьонг?

- Ами не съм сигурен. Май с втори курс.

- Аха, ох дано ти няма нищо.

Двамата влязоха в кабинета и жената прегледах Кук.

- Хмм, той има температура. Не виждам нещо сериозно, но все пак нека не прекалява с мобилните устройства, очите трябва да почиват.

- Добре. Е, Кук да вървим. Благодарим Ви!

- Довиждане.

Джънгкук се изправи доста рязко, карайки главата му да заболи двойно по-силно.

Очите му се затвориха плътно, а тялото му сякаш се размекна.

Момчето се стовари на пода, изпадайки в безсъзнание.

- КУК!!

- Бързо сложи го на леглото!

. . .

Джънгкук притвори очи, въздишайки тежко.

- Ох... - леко се хвана за главата. - Какво стана?

- Здравейте, посланник Чон!

- К-какво??

♡ Ъмм да.. 😂 ♡