Ерика
— Тук ли се разделяме, момичета? — попита леля Ивана когато застанахме пред фризьорския салон, който ни препоръча.
— Да. До скоро. — прегърнах я и хванах ръчичката на Кали, заставайки на прага.
— Разбирам, Сиси, много се радвам за теб. Честито! — всички столове бяха заети и посочих с поглед дивана на Калия. Седнахме, а единственото право момиче затвори телефона и усмивката ѝ се смали. — Добрата новина е, че Силвия е родила здраво момченце, лошата е, че това е станало снощи и нямам гримьор.
— Искаш да ми кажеш, че днес е сватбата ми и нямам гримьор? — момичето по средата я изгледа невярващо. — Но пък има сладко бебче и не мога дори да се сърдя. — малка, но искрена усмивка се появи на лицето ѝ.
Можех ли да прекратя дилемата дали да се радват или да се паникьосват? Не знам, но можех да опитам.
— Аз – аз мисля, че мога да помогна. — казах несигурно и всички женски погледи се забиха в мен.
— Имаш ли познат гримьор?
— Всъщност, дами, аз съм гримьор.
Настана тишина между девойките и само се спогледаха. Браво, Ерика, сякаш ще се доверят на напълно непозната за това.
— Оставяме се в ръцете ти, не ни разочаровай. — каза булката, а аз се усмихнах.
— Всичко тук е в твоите ръце. — правото момиче ми посочи шкаф, който отворих и очите ми светнаха. Щях да се развихря.
— Коя ще се престраши първа? — погледнах към момичетата, а Кали се изкикоти и ѝ намигнах.
— Нека съм аз. — по-възрастна жена дойде и седна пред мен. — Румяна. Майка на младоженеца. — стиснах протегнатата ръка.
— Ерика. Гримьорът Ви. — засмяхме се и забелязах, че момичето, което говори по телефона се зае с прическата на една от жените. — Имате ли нещо под внимание? — попитах докато разглеждах палитрите.
— Не съм присъствала на пробния грим, оставям се на теб.
— Какви ще бъдат роклята и прическата?
— Ще прибера косата ѝ в кок. — вметна момичето докато топираше.
— Роклята е тази. — показа ми снимка с бъдещата си снаха в магазина за рокли. Усмихнах се и подбрах няколко палитри, в които се съдържаха цветовете, които реших да използвам.
![](https://img.wattpad.com/cover/291846688-288-k352646.jpg)
YOU ARE READING
Точно тук
RomanceКНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колк...