Точно тук

Глава 23 - Стягай се.

Пламен

- Виктория Андреева! - погледите се впиха в чичо. - Казах, че няма да допусна дъщеря си тук и не подлежи на обсъждане ... Като твой баща! - явно беше, че братовчедка ни не е много доволна от охранителите, които не допускаха да излезе от къщата си. - Знам, че си ми дъщеря! - гласът ѝ се долавяше макар нищо да не се разбира. Направих му знак да ми подаде телефона и той го направи.

- Като знаеш, че съм ти дъщеря не ми минавай с "Ще слушаш, защото съм ти баща". Аз това си го знам, но ти дали знаеш колко точно мога да се инатя?

- Знам, птиче, знам. - засмях се и от другата страна настана гробна тишина. Свалих устройството от ухото си, за да проверя дали не е затворила, но разговора си течеше.

- Пламене! Как е тя? Знаете ли нещо? Къде е? Господи, отговори ми, полудявам! - думите отново захвърчаха от устата ѝ.

- Птиче, остави ни да работим и при първа възможност ще се свържем с теб. Нека първо си я прибера.

- Хубаво, добре. - въздъхна и можех да видя как вдигна свободната си ръка и я остави да падне шумно до тялото ѝ. - Красимир да ми звъни на всеки час. - оголих зъби и всмуках въздух. Щом леля или Вики го наричаха по име, положението не беше на добре.

- Ще предам на Красимир да ти звъни на всеки час. - повторих като олигофрен и по лицето на чичо, видях, че схвана съобщението. По изражението на татко можех да предположа, че и той го е разбрал. Сигнала, че разговорът е приключил изпилка в ухото ми и му върнах телефона.

- И след това ще си тръгнем. Трябва да сме бързи и най-вече да не правим необмислени неща. - татко довърши плана и погледна мен.

- Не може ли нещо по-тихо? Като отровен газ? - усмихнах се на предложението на Дими.

- Харесва ми.

- Не. - отсече Вальо. - Извинете ме ако изглеждам леко бесен и леко искам да използвам добрите стари огнестрелни оръжия. - едва не извъртя очи.

- И този отключи кръвожадната страна. - баща ни промърмори. - Мисля, че е излишно да отбелязвам, че е по-добре да отложим за малките часове на сутринта.

- Не се излагай. - казах без грам хумор докато проверявах дали пистолетът ми е зареден. - Препрати ми координатите. - тръгнах към колата, а останалите ме последваха в тишина. Виждаха, че емоциите ми се менят и не съм на себе си, затова бяха решили да ми дадат пространство да се събера.