Точно тук

Глава 9 - В кръвта ви е.

ХАЙДЕ, НАПАДАЙТЕ, ЗНАМ, ЧЕ СПРЯХ ТОЧНО ТУК И БЕШЕ ДОЛНО.

Пламен

— Баща ми никога не е бил с нас, загубихме мама когато бях на четиринайсет, пропускам тези събития и стигам до последните години. Когато се дипломирах заминах за Нижни Новгород където Софиа се бе установила. Имаше любящ съпруг, гледаше я като принцеса, не го бях срещала повече от шест пъти преди сватбата и разчитах само на думите ѝ. По това време Калия беше на две години, още бебе. През последните месеци това се промени. Никога не сме имали тайни една от друга, сподели ми, че се държи неестествено, карат се постоянно, накара ме да ѝ обещая, че ако се случи нещо ще се погрижа за Кали. — спря, болката я раздираше. — Казах ѝ, че това са пълни глупости, че сама ще види как детето ѝ расте, но обещах. Един ден... Един ден той просто я – той просто я застреля. Пръстът му не трепна, опитах да повикам линейка, но той не ми го позволи. Виках за помощ, виках докато не останах без глас, но кой щеше да прекрачи заповедта му? Докато се мъчеше на онзи под ми напомни за обещанието, каза ми да не губя себе си, дори в такъв момент отново мислеше за мен и дъщеря си. Как се очаква от мен да остана същата след това? Моята сестра, моят единствен родител за последните дванайсет години ме остави, издъхна в ръцете ми и единственото, което направих бе да гледам. Още на другия ден стана ясно, че вече не е сред нас, маскираха го като казаха, че се е самоубила. Как, по дяволите, би го направила като дори в последните си секунди мислеше за тези, които оставя? Егор Маковски уби сестра ми, а Олег Толбохин, копелето, което ми се кълнеше, че ще ми сложи света в краката ако му дам шанс, седя отстрани. Наблюдаваше как живота гаснеше в очите и на двете ни и не направи нищо. — вече целия се тресях от гняв, пред очите ми беше спусната червена завеса, но макар да не можех да погледна зад нея ясно чувах подсмърчането на жените. И как нямаше да плачат, след чутото и на мен ми се дорева. Стиснах очи силно и нещо отляво ме прободе когато я видях. Стискаше зъби и упорито отказваше да пусне сълзите, които напираха, ноктите и щяха да пробият дланите ако свие юмруци още малко, но явно така се бореше с болката. Направих знак на мъжете да излезем отвън и да дадем пространство на момичетата да я успокоят по техния начин, а те само това чакаха. Едва пристъпих в задния двор когато запалих цигарата и всмуках.