Точно тук

Глава 19 - Имаш късмет.

Пламен

Глупак! Пълен идиот! Как може да си толкова зле, Пламене? Бях изстрелял, че я обичам все едно ѝ предлагам сладолед, нормално бе да се сепне така. Отвори уста, но бързо я затвори. Талант ми беше да карам жените да си глътнат граматиката, но обикновено правех това по коренно различен начин. Прост си ти, прост!

- Не е нужно да ми отговаряш, така го почувствах аз. Искам да ми го кажеш когато и ти го усещаш със сърцето си. - очите ѝ пробляснаха и малка усмивка се появи на лицето ѝ. Да не би тъпата ми глава да си беше спечелила добра точка? Надигна се на пръсти и сля устните ни в сладка целувка. Определено можех да свикна с това.

- Сигурен ли си, че искаш да остана? - прошепна когато се отделихме за глътка въздух, а аз се намръщих.

- Искам да останеш завинаги. - на върха на езика ми беше да кажа, че съм сериозен когато се изкикоти, но се спрях. Рано беше за такава стъпка, а и не знаех как би се отразила постоянната смяна на обстановката върху детето.

- Друга песен ще пееш след някой друг месец.

- Пробвай ме. - казах наперено преди да обгърна тънката ѝ талия с ръце и отново да стопя разстоянието помежду ни. Боже, никога нямаше да ми омръзне да целувам тази жена!

...

Да се събудя с нея в ръцете ми носеше странно усещане, което исках да изпитвам всяка сутрин. Отметнах няколко тъмни кичури, паднали пред лицето ѝ и се вгледах в спокойното ѝ изражение. Можех да кажа, че Калия прилича на нея по някои черти, но най-изпъкваща беше характера. И двете не се инатяха само докато спят. Поправям се, инатят се дори тогава. Намеренията ми да заспя отново си отидоха когато клепачите ѝ се размърдаха, а след това се повдигнаха разкривайки чифт шоколадови на цвят очи, които ме пристрастяваха все повече всеки път.

- Добро утро. - измрънка и се усмихна в прозявката си. Протегна се и отново върна вниманието си върху мен, а аз само това чаках, за да я притегля към себе си за целувка.

- Добро утро. Как спа?

- Много добре. А ти?

- Аз също, с изключение на това, че спиш на диагонал. - пошегувах се и звука от сблъсъка на дланта ѝ с голата ми гръд отекна в стаята.

- Говедо. - засмя се и тръгна да става, но аз подобни намерения нямах. Издърпах я обратно при мен и увих ръце около кръста ѝ.