Точно тук

Глава 17 - Ученичка.

Пламен

Тостерът щракна разбивайки тишината и се напрегнах за секунда. Поклатих глава докато нанасях маслото върху препечения хляб и реших, че може поне да включа телевизора, за да не е толкова тихо. Оставих го на програмата, на която си беше и отхапах от закуската си. Да видим докъде бях с графика. Бях станал, направих тренировката си, изкъпах се и сега закусвах. Беше едва девет и щях да имам време да се отбия при Ерика и Кали преди да отида на работа. И като си мислех за тях.

- Ало? - долепих телефона до ухото си, а усмивката ми сигурно се усещаше и в гласа.

- Хей! Добро утро. - по бодрото ѝ звучене разбрах, че някой я беше събудил рано. Както обикновено.

- Отдавна сте станали. - констатирах и я чух да се кикоти тихо.

- Да, вече сме напълно здрави и наваксваме за дните, в които ни беше отпаднало. - намирах за сладко как говори за детето като за "нас". - Знаеш ли дали Ванеса е будна? Вече не можем да чакаме да се обградим с деца и исках да видя дали не може да я вземе със себе си днес, но се опасявам да не я събудя.

- А как знаеш, че аз не спях? - поинтересувах се.

- Не знаех, но теб не ми е жал да те събудя. - можех да видя невинната усмивка и дяволитите пламъчета в очите ѝ все едно е пред мен.

- Долна си. - присвих очи въпреки, че нямаше как да разбере. - Е, на мен не ми е жал да вдигна Дани от леглото. Ще ти се обадя. - чух я да се смее преди да затворя и да потърся номера на брат ми. - Спиш ли? - попитах когато вдигна и долових някакво мърморене.

- Вече не. - отвърна с дрезгав глас и усмивката веднага изгря на лицето ми. Нямаше все те да вдигат мен от сън.

- Радвам се да го чуя. - знам, че злорадствах и дори нямаше да отрека. - Ванеса може ли да вземе Кали със себе си днес? - изпуфтя като парен локомотив и от другата страна на линията се настани тишина. - Може. И място има за постоянно, но е забравила да каже вчера. - каза след малко. - Ще я вземе от салона след час.

- Добре, братле, до след час. - не го изчаках да отговори и направо затворих, защото ми беше ясно, че ще бъде някое благопожелание свързано с майка или леля. Ако имаше нещо, което мъжете Андрееви мразят повече от това някой да им се прави на интересен, то беше да ги будят. Върнах обаждане на Ерика, но ми вдигна Кали и бях сигурен, че и съседите отдолу разбраха, че ще тръгва на училище от днес. Можех единствено да се радвам на желанието ѝ и да се надявам да го задържи поне до седми клас, но не ми се вярваше особено. Довърших закуската и прибрах съдовете, които бяха в съдомиялната преди да се облека и да тръгна към апартамента на Ивана. Взех момичетата и отидохме в салона където Цвети и Иво вече бяха започнали първия спор за деня.