Точно тук

Глава 7 - С меки кости в Люлин.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ЗА УТРЕ ДА СЕ ВЪОРЪЖИТЕ С КЪРПИЧКИ АКО СТЕ ОТ ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ, ЗАЩОТО ТАЗИ ГЛАВА ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА НЯКОИ НЕЩА... ВТОРИ ДЕН КАЧВАМ ВТОРА ГЛАВА И ЗАПАСИТЕ СА ПРЕПОЛОВЕНИ, ЗАТОВА НЕ СЕ СЪРДЕТЕ АКО РАЗРЕДЯ КАЧВАНЕТО, ВСЕ ПАК ИДВА И КРАЯТ НА СРОКА.
ПРЕГРЪДКИ!

Пламен

Карах като ненормален до вкъщи и бях напълно сигурен, че още утре ще получа честитка, но не ме вълнуваше. Позвъних на вратата и ми отвори мама. Колкото и да исках да я подмина и да продължа към всекидневната се спрях и я прегърнах преди да влетя вътре. Хвърлих плика на масата, което говореше само по себе си.

— Какво намери? — въздъхна Вальо.

— Шейсет и четири процента. Шибаните копелета искат да им се възстановяват шейсет и четири процента от сумата ако се случи нещо при транспортирането.

— И превоза неочаквано ще се запали. Каква нещастна случайност. — Дани извъртя очи. — Най-много ме ядосва, че онези адвокатчета не са го пропуснали и се правят на глупави.

— Нещо нередно освен това? — попита татко.

— Пълно е с вратички. Каквото и да стане излизат чисти. Ерика ми заяви ясно, че или не са прочели и една дума, или си играят с нас.

...

Звънящия телефон ме събуди и го намерих на сляпо.

— Какво? — попитах с лице във възглавницата.

— Дани каза да те събудя аз, защото не му се стои на телефона да слуша как го псуваш. — засмя се Ванеса.

— Кажи му да си ебе– спрях се. Спящият ми мозък все пак бе регистрирал какво щях да кажа. — Жената.

— Лош си.

— Винаги. — пуснах високоговорителя и го оставих някъде до мен.

— Време е да ставаш. — паралелно с думите ѝ се изправих в седнало положение и прокарах пръсти през косата си.

— Ставам.

— Добре, ние сме в офиса. — затвори, а аз станах. Облякох се, измих си зъбите, оправих си косата и се напръсках с парфюм преди да изляза.