Точно тук

Глава 11 - Остриетата.

Пламен

— Плам? — баща ми се засмя когато останахме само мъже. Как ли щяха да го пропуснат?

— Кали ми го лепна. — усмихнах се.

— А тази идиотска усмивка? — попита Иво.

— Какво ще кажеш за твоята?

— Братле, от колко години съм влюбен в нея? Четири? Моята усмивка е напълно очаквана. — беше прав глупакът. — Разказвай.

— Какво да разкажа? Днес я прегърнах и стомахът ми започна да прави салта. — извъртях очи и дръпнах от цигарата. Наистина трябваше да спра тази отрова, но нямах такова намерение.

— Тя как реагира на близостта ви?

— Никак.

— Невменяем ли си, или на такъв се правиш, защото не ти се говори? —  изнерви се Димитър. Нали си големия специалист, затова не виждаш как те гледа Зоя.

— Престанете. — казах просто.

— Аз и Даниел когато го повтаряхме чуваше ли ни? Хайде, започвай да пееш. — подкани ме Вальо.

— С Кали се скрихме в стаята ми. Тя до леглото, а аз зад вратата и когато тя влезе я уплаших, но и на двамата ни спря въздуха когато застанах зад нея.

— И двамата. — баща ми вдигна пръст във въздуха, за да отбележи. — Изпробвай си късмета, но не бързай. Нека ѝ дадем малко време да се възстанови от последните събития преди да се захване с теб.

— Казваш го все едно съм проблемен. — погледите се впиха в мен и настана гробна тишина преди да започнем да се смеем. — Добре, добре, но не съм влюбен.

— Хубаво, аз също не замених противозачатъчните на Ели с витамини.

— Валентин Николаев Андреев! Какво си направил? — обърнахме глави в посока на снаха ми, която стоеше на прага и не изглеждаше особено щастлива от действията на брат ми. — Тръгвай пред мен. Веднага. — просъска, а той изгаси цигарата и влезе вътре. Мълчахме и се гледахме помежду си, но когато се скриха от полезрението ни избухнахме в смях.

— Ако не му натъпче тези витамини в носа, не знам. — каза татко. — Влизайте вътре, утре ще нададете рев, че сте болни. — допушихме цигарите и всички тръгнаха към горния етаж.