Точно тук

Глава 6 - Послушни момчета.

Пламен

— Малко ти беше боя в колата ли? — Цвети вдигна вежда когато Иво посегна към нея. Извъртя очи и оправи обецата ѝ без да казва нищо.

— Какво е ставало в колата? — полюбопитства Ванеса.

— Сбиха се. — Ерика сви рамене и се подсмихна без да отделя поглед от менюто в ръцете си.

— Чакай, какво се е случило? — Ели също се поинтересува.

— Тези двамата си отвориха големите усти. Както си разменяха хапливи реплики изведнъж чантата на Цвети размаза физиономията на този хубавец. — стрелна Ивайло с поглед и всички се разсмяха.

— Не съм си го възпитала добре. Знаете ли как отговаря? — синеочката поклати глава.

— Няма срам. — въздъхнах разочаровано.

...

— Вие къде? — Цвети ни изгледа объркано.

— На фризьор. Видяла ли си ни? Няма да си пускаме дълги коси. — каза Иво.

— Нямате записан час. — подхвърли докато вървим.

— Кой каза, че сме при теб? — ченето ѝ удари земята когато това излезе от устата му. — Мамка му. — изпсува преди тя да го подгони.

— Ако е достатъчно умен, няма да влезе в салона където е пълно с ножици. — Ерика се засмя. Прехвърлих ръка на раменете ѝ, нямаше смисъл да ги догоним. — Иска ми се да можехме да направим нещо.

— Какво например?

— Не знам, но не е ли тъжно? От километри се вижда, че това между тях не е нещо мимолетно, няма да бъде за месец или два. Проблемът е, че и двамата са такива инати.

— Страх го е, че тя не отвръща на чувствата му.

— Стига, все ще се намерят пари да му вземем очила. — засмяхме се.

— Зрението му е наред, твоята приятелка дава смесени сигнали.

— Моята приятелка? Защо когато не ти изнася не е и твоя?

— Така ми харесва. Има ли проблем?

— Има. — вирна нос. Вдигнах вежда и тя направи същото.

— Брутално твърдоглава, Господи. — измърморих, а тя сви юмрук и почука леко. Точно влизахме и онези двамата също се караха, но спряха, за да хванат нашия спор. Когато видяха, че сме приключили продължиха, а ние седнахме на дивана.