Пламен
2 седмици по-късно— Не може да си сериозен. — разтърках между очите си с палец и показалец.
— Отиди в моргата ако не ми вярваш. Който и да се опитва да ни върти номера вече откри огън. — каза татко.
Добре, но защо онзи дилър? Защо по дяволите няма да си оправят сметките директно с нас, а намесват хора, които нямат общо? Съдейки по това, което знаем ние.
— Главата ми ще гръмне. — промърморих.
— По реда на нещата. — Даниел вдигна ръце пред себе си. — Главоболието ти ни е от последните точки. — метнах му поглед равностоен на среден пръст, но реших да си замълча. — Първо безопасността.
Да, ако си мислиш, че Зоя, Ерика и Цветея ще останат тук, защото ти така си казал значи не си ги срещал.
— Нямаш грижи. Трите долу само чакат да чуят, че и днес ще ги заключим тук.
— Нямаме друг избор.
— Даниеле, изборът не е наш, твоята жена те слуша и Елена не се инати за това на Вальо, но не означава, че и другите са съгласни на това, майка му стара. — изнервих се, а баща ни прочисти гърло.
— Мисля, че си прав по този въпрос.
— Охрана също е изключена, ще ни убият ако разберат, че сме пуснали хора да ги следят денонощно. — отбеляза Дими.
— Друго не остана. Като не можем да ги задържим при нас, ние отиваме при тях. — Ивайло се обади.
— Оо, хванахте Бога за рога. — заяви Елена когато влезе в кабинета. — И те това си мислеха. На драго сърце ще ви поканят в домовете си, Ерика особено както е на гости и в леглото си ще ти направи място. — последното го каза на мен. И защо на мен? — Зоя ако искаш може да те държи и в кабинета си докато преглежда децата. — този път погледна Димитър. — Следите ли идеята ми? Вместо да се чудите как да си създадете главоболия разучете инкогнито и се справете с това, защото сме лесни мишени. Още днес ще се пръснем по домовете си и онези ще имат възможност да действат.
— Какво предлагаш? — попита Дани.
— Единственото, което ви предлагам е двайсет и четири часа на разположение. С Ванеса убедихме момичетата да си направим женска вечер у вас. През деня така или иначе сме с вас, гледайте да изровите нещо за това време. — каза последно преди да излезе, а аз запалих цигара.
![](https://img.wattpad.com/cover/291846688-288-k352646.jpg)
YOU ARE READING
Точно тук
RomanceКНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колк...