Точно тук

Глава 29 - Ден пълен с изненади.

ЖИВА СЪМ! ТИ ДА ВИДИШ! *ИЗВЕДНЪЖ ТАВАНА СТАВА УЖАСНО ИНТЕРЕСЕН*

ТУК СЪМ И КОЛКОТО И ДА НЕ НИ СЕ ИСКА, КРАЯТ НАБЛИЖАВА. ВРЕМЕ Е ДА ВНЕСЕМ МАЛКО СЛЪНЦЕ В ЖИВОТА НА ТЕЗИ ДВАМАТА ВСЕ ПАК.

ПРЕГРЪДКИ!

Пламен

Бях луд. Бях напълно, официално луд. Къде ми беше жълтата книжка? Трябваше да я потърся. Кой с всичкия си предлагаше брак след три месеца от запознанството?

— Ще престанеш ли да обикаляш? Зави ми се свят от теб. — Даниел ме скастри.

— Съжалявам, че съм притеснен от потенциалната възможност да ме отбие.

— Няма да те отбие. — извъртя очи.

— Два месеца. Заедно сме от два месеца, а аз крия кутийката с пръстена от три дни.

— Ако искаш бъди с нея и от две седмици. През толкова много преминахте. Любовта ви се доказа. Велян, Добромир, Олег, Егор, всички те можеха да бъдат пречка между вас, но вие не го позволихте. Изсипаха се на главите ви един след друг, а вие изградихте нещо красиво на фона на това бедствие. Изградихте семейство. Дали ще бъде твоя съпруга по документи, дали ще припознаеш Кали, това е без значение, защото тези две същества те обичат. Сега би ли седнал? — скара ми се, а аз не посмях да опонирам и седнах до Вальо.

— Толкова години гледаш този загубеняк, защо не дръпна една лекция и на него? — татко стрелна Димитър с поглед.

— Не ми е кипнало още. Накрая ще отида и ще говоря вместо него.

— Налягай си парцалите. — изгледа го накриво.

— Рано е още да се кротна, жената и деца не иска. — поклати глава разочаровано.

— Остави снаха ми, по цял ден е с деца и като се прибере гледа още едно. Когато каже, тогава. — баща ни бързо го затапи.

— Колко е часът? — попитах, а Иво погледна часовника си.

— Един без двайсет.

— Мамка му, трябва да вървя. — изправих се и облякох коженото яке.

— Къде тръгна?

— Да взема Ерика. Имаме работа. — казах преди вратата да се хлопне зад гърба ми. Видимо не ѝ стана приятно когато разбра, че бях съгласувал преместването ѝ при мен, с другите, но не и с нея. Сега щеше да е друго.