Точно тук

Глава 14 - Какво би дал за нея?

Пламен

— Чукай, по дяволите. — Даниел си плю в пазвата когато влязох.

— Жена ти ли? — вирнах вежда, а говедото така ме изгледа, че трябваше да се стегна целия, за да не заема отбранителна позиция. Кога се научи на този поглед?

— Казвай какво искаш. — въздъхна, а аз седнах на леглото до него само, за да видя, че гледа кучета.

— С Ванеса ли се скарахте?

— Какво? Не. В такъв случай не се ли гледат котки?

— Не знам. Да има едно животно да ти прави компания. — свих рамене. — За друго дойдох да говорим.

— Слушам те. — остави телефона си настрана.

— Как каза на Ванеса, че я обичаш?

— Ами– очевидно реутана му загря, защото ме погледна с разширени очи и се изправи заставайки пред мен. — Сериозно ли?

— Не знам колко е сериозно, още съм нов в тези неща. — опитах да избегна излиянието на чувствата си пред брат ми. Това беше неловко, мамка му.

— Замина. — ухили се като пълен идиот. — Брат ми е влюбен и загубен.

— Не съм толкова загубен, че да не ти ударя един в оголените зъбки. — предупредих, а той поклати глава.

— Не говори така, да не вика снахата. — намигна ми оставяйки ме с отворена уста. Този моите думи ли употребява срещу мен?

— Знаеш ли как ще викне снахата като те натупам?

— Тогава ще викат и твоята и моята.

Трябваше да отида при Вальо. Да се имам и в мозъка, Вики! Защо просто не се обадих на Вики, мамка му, тя разбираше от тези неща.

— Ерика е сложен характер, бъди готов да те отсвири. — думите му привлякоха вниманието ми. Ето това не го бях помислил. — Не прави физиономии веднага, просто е малко опака.

— Малко? — веждите ми отскочиха нагоре.

— Малко много, но всички сме минали през това. Започват да те слушат когато наденеш пръстена. — направи кратка пауза преди да се поправи. — Изслушват те преди отново да направят това, което са си завъртели на пръста.