Точно тук

Глава 27 - Грешна страна.

ЕТО Я И НОВАТА ГЛАВА. НЕ Е ОСОБЕНО РЕДАКТИРАНА, ПРОСТО ЗНАЕХ, ЧЕ УТРЕ НЯМА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА Я ИЗПИПАМ, А НЕ ИСКАХ ДА Я БАВЯ ПОВЕЧЕ.

ПРЕГРЪДКИ!

Пламен

Сутрините ми бяха започвали по всевъзможни начини, но за първи път ме събуди не Кали и дори не алармата, а прояждаща вътрешностите ми вина. Снощи Ерика се опита да ме подпита за бързото ми излизане и странните погледи, които си хвърляхме с мъжете, но в края на този опит за разпит имах един извод и той беше, че актьорската игра не ми е в кръвта. Не ми харесваше да я лъжа, но още повече не ми харесваше идеята да разбия психиката ѝ с непроверена информация и накрая всичко да се окаже игра. Отдавна бях спрял да приемам всичко за чиста монета, а Велян беше безскруполно копеле и нямаше нещо, което да не очаквам от него.

Станах от леглото и извадих дрехи от гардероба преди да изляза тихо от стаята. Вместо да се излежавам и да го премислям можеше да направя закуска. Свърших си процедурите в банята като се свеждаха до три и слязох долу. Пуснах си кафе докато гледах какво има в хладилника. Захарта при Кали беше ограничена и след вчерашната торта наистина щях да спя на дивана ако приготвя нещо сладко. Тостове щяха да бъдат. Направих ги и точно сложих втория в тостера когато Ерика слезе.

- Мислех, че си на работа. - разтърка очи и се надигна на пръсти, за да ме целуне. - Добро утро. - усмихна се сънено.

- Отзад напред ли започнахме? - засмях се.

- Я, не ми се прави на остроумен. - скастри ме, но не сериозно и отиде до кафемашината. - Зверчето след малко ще се събуди.

- Сама ли стана?

- Мястото до мен беше празно и станах. Ще направя рекламация и те връщам на майка ти.

- Тя само чака. На драго сърце ще ме вземе обратно. - сарказмът ми я разсмя.

- Собствената ти майка не те иска, как пък се намерих аз да те взема? Тц, тц! - изцъка накрая и се обърна към мен с вече пълната чаша в ръка. Извади прясното мляко от хладилника и сипа, след което го прибра обратно и отпи от кафето.

- Не ме иска обратно. Знае, че съм си намерил перфектната жена и ще ме съсипе ако допусна да си тръгне от мен. - обвих ръце около талията ѝ. Не знам кога се бях превърнал в мъж, който постоянно прегръща жена си, но ми харесваше да е в ръцете ми. Нямаше да си го призная, но може би, съвсем малко, ми харесваше и да ме нарича Плам.