ТУК СЪМ, ЖИВА СЪМ, ЗАБРАВИХТЕ ЛИ СЮЖЕТА ОТ ТОЛКОВА ЧАКАНЕ? ДО СЕДМИЦА ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА С ПО-РЕДОВНИ КАЧВАНИЯ, НО ДО ТОГАВА ВИ ОСТАВЯМ ТАЗИ ГЛАВА, КОЯТО НЕ Е МНОГО РЕДАКТИРАНА, НО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА!
Пламен
— Ммм, истина. — избра след кратък момент на колебание.
— Защо не отидохте при Зоя след като малката е болна?
— Разбрал си. — въздъхна. — Вече беше приключила смяна и имаше работа из града. Не исках да я връщам обратно в клиниката. — сви рамене.
— Как е?
— Не е сериозно. Изписаха ѝ витамини и нещо за подсилване на имунната система, пак на билкова основа.
— Щом няма антибиотици е добре.
— Така е. — кимна. — Истина или предизвикателство? — ухили се.
— Момичето е хубаво. Да видим какво ще ми измислиш. — облегнах се назад с половинчата усмивка.
— Излез на паркинга и изкрещи с всичка сила "Аз съм маймуна." — започна да се смее на изражението ми, а аз се хванах за главата. С кой ум започнах това нещо?
— Няма шанс. — отказах категорично.
— Има, има. Хайде. — махна с ръка към вратата. — Хайде. — подкани ме отново, но все така на помръдвах. — Ще ти се разсърдя. — заплаши като видя, че няма да стане така.
— Като малките деца си. — скръсти ръце пред себе си и не ми отговори. Не може да е сериозна. — Ерика. — без отговор. Не, нямаше да изляза отвън и да го направя. Да не си го и помисля. Това стигне ли до мъжете ще бъда мъртъв. Помълчахме още минута, но момичето дойде с поръчките ни и благодарихме преди да влезе в кухнята. — Ако някой разбере ще те набия. — предадох се. Погледна ме със съмнение докато се изправям и тръгнах към вратата с походката на крал, а не на мъж, който ще се излага. Излязох и се зарадвах на студеното време. Нямаше и един пешеходец по улицата. Прекръстих се веднъж и поех дълбоко въздух.
— Аз съм маймуна! — извиках и влязох обратно с все така гордо вдигната глава. Това не се беше случило, нямаше и да се случи. Когато влязох момичето още беше в кухнята и няма да излъжа ако кажа, че вътрешно ликувах от това. Отидох до масата ни където Ерика се беше хванала за корема докато се смее с глас.
YOU ARE READING
Точно тук
RomanceКНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колк...