Точно тук

Глава 24 - Заслужава си да се гледа.

НЕ ЗНАМ ДАЛИ УСЕЩАТЕ, ЧЕ ВЪРВИМ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ, НО АЗ УСЕЩАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ СКРИЯ.

СПОМЕНАХ ЛИ КОЛКО МНОГО, МНОГО, МНОГО, МНОГО, МНОГО ВИ ОБИЧАМ? АКО НЕ СЪМ, ВИ ГО КАЗВАМ СЕГА.
ПРЕГРЪДКИ!

Ерика

— Искам да поговоря с теб и момчетата по-късно. — казах на Пламен докато слизахме.

— Тези направиха ли ти нещо? — веднага се напрегна и застана пред мен, а аз сложих ръце на раменете му.

— Нищо не са ми направили, моят принц с черен Рейндж Роувър ме спаси преди да са опитали. — усмихнах се и се възползвах от това, че сега бяхме на една височина и го целунах. Видимо по-спокоен ми се усмихна също и преплете пръстите ни преди да влезем в кухнята.

— Мамо! — извика Калия и се втурна към мен. Клекнах прегръщайки я силно когато осъзнаването ме заля и се отделих от нея колкото да я погледна.

— Мамо ли ме нарече? — беше меко казано да твърдя, че се сепнах от това. Сълзи изпълниха очите ми, но не им позволих да потекат.

— Извинявай, не може ли? — в очите ѝ се видя, че съжали за изреченото.

— Разбира се, че може. — отново я притиснах към себе си и вдигнах поглед към Пламен, който ни гледаше с усмивка. Очите ми започнаха да шават между Зоя и Ванеса. Трябваше да говоря с тях за това. Последните месеци ми се струваха като сън и дори не можех да си представя каква каша беше в нейната глава. Моята дъщеря.

— С дядо Ники правихме пържени филийки. — разширих очи когато го нарече така и го погледнах извинително. Досега всички седяха и ни гледаха шокирано, но избухнаха в смях, включително и той.

— Не ме гледай така, дядо съм си вече. — сви рамене, а аз се изчервих от неудобство.

— Всъщност Кали направи филийки, дядо Ники направи бъркотия в кухнята. — каза Вальо като не пропусна да натърти на "дядо".

— Смей се, сине мой. Но да се посмеем и на малката подробност, че ти си ми първо чедо, а аз навлизам във възраст, в която ме наричат дядо. Сещаш ли се накъде бия? — намигна му, а Елена се задави над чашата си с кафе.

— Той ѝ смени противозачатъчните, но тя разбра и не се знае дали ще посмее втори път. — изгледах Пламен на кръв.