Точно тук

Глава 4 - Кажете да се посмеем и ние.

Пламен

- Кали. - Ерика прошепна и погали главата ѝ.

- Недей, не я буди, ще я пренеса. - отвори уста, за да ми противоречи отново, но не ѝ дадох тази възможност. Отворих вратата и помогнах да слезе, а след това взех Калия. Тръгнах след жената, която видимо не си усещаше краката от тези обувки, а тя сканира чипа преди да отвори вратата и да я задържи, за да мина. Качихме се в асансьора и натисна копчето за етажа ѝ преди да се подпре на стената и да разтърка глезените си. Вратите се отвориха и отново тръгнах след нея, а тя отключи като се стараеше да е тиха.

- Още някой ли живее тук? - прошепнах когато отвори вратата.

- Тук сме временно. - отговори и едва сдържа стона на удоволствие когато събу обувките си. Изхлузих и моите преди да прекрача прага.

- Стаята в дъното. - прошепна и аз тръгнах натам, а тя се скри зад кухненския плот. Вратата не беше плътно затворена и бутнах леко оставяйки Калия на леглото. Ерика щеше да я преоблече по-късно. Излязох в коридора и застанах на прага на хола, който имаше и кухненски бокс.

- Аз ще вървя. - прошепнах и тя се обърна.

- Остани да пием по нещо. Имам чай, кафе и портокалов сок.

- Чай, ако искам да заспя тази вечер.

- Веднага. - включи електрическата кана да стопли водата и извади няколко кутии чай. - Има лайка, лимон, помагащ за заспиване.

- Който ще пиеш и ти. Защо се притесни така за детето? - замръзна след въпроса ми.

- Аз... Тя е мъничка и в нов град, можеше да е излязла и да стане какво ли не. - каза с гръб към мен докато наливаше водата в две чаши. Сложи по едно пакетче чай и едва тогава ме погледна отново. - Захар? Мед?

- Не. - поклатих глава и хванах конеца играейки си с него. Спестяваше ми нещо. Нещо много важно.

- Баща ви спомена, че и тримата сте в семейния бизнес. С какво се занимавате? - попита докато наливаше вода в една ваза, за да сложи букета.

- С търговия, хотелиерство. - търговия на бонбонки, но това не ти трябва да го знаеш. - А ти имаш ли друга професия?

- Юрист съм. - мамка му и късмет, само с адвокат не се бяхме забъркали.

- Защо не практикуваш?