Точно тук

Епилог

ДОЙДЕ И ТОВА ВРЕМЕ.
СТАТУСЪТ НА "ТОЧНО ТУК" ВЕЧЕ ЩЕ СТАНЕ "ЗАВЪРШЕНА".

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ БЯХТЕ С МЕН В ТОВА ПЪТЕШЕСТВИЕ!

Пламен
*6 месеца по-късно*

- Болят ме крачетата вече. - Кали изпуфтя.

- Ела тук. - качих я на конче, а тя започна да се кикоти.

- На планина с дете не тръгвам повече. - съпругата ми се оплака. Моята съпруга. Все още се чувствах странно. Преди почти месец бе приела моята фамилия.

- Стига де, любима, почти стигнахме. - успокоих я. Неколкократно им бях казал, че се отдалечаваме много, но и двете си знаеха тяхното.

- Уморих се вече, не мога да вървя. - малката изпуфтя при условие, че вече я носех на гръб от пет метра. - Много ли остана? Болят ме крачетата. - продължаваше да мърмори през целия път, а с Ерика се спуквахме от смях.

Още с влизането в хижата, телефоните и на двама ни се прикачиха към интернета и изпилкаха в знак, че са ни търсили.

- Цвети днес трябваше да е на преглед. - напомни любимата ми, а аз свалих Кали от раменете си. Дребосъкът едва стигна до дивана и се тръшна на него. Актриса щяхме да я правим. - Хей! - усмихна се и помаха на камерата, което означаваше, че ѝ се е обадила. Седнахме до Кали, а тя се надигна като видя кака си Цветея. - Как сте?

- Добре сме, вие ми се виждате уморени. - засмя се.

- Уморени сме, болят ни крачетата. - Ерика извъртя очи на шега. - Как е бебо? - след чутото се огледа и отново се облегна назад.

- Знам пола. - прошепна, а аз повдигнах вежди.

- Наистина? Какво е? Не ме дръж в неведение! - жена ми веднага се развълнува.

- Нашият син е в прекрасно здраве. - ухили се, а ченето ми удари пода.

- Осъзнаваш ли, че току-що с Дани изгубихме баса?

- Кой бас? - попитаха в един глас. Мамка му!

- Не смей да лъжеш. - Ерика ме измери с поглед.

- Обзаложихме се за пола. Тези, които изгубят правят стаята на детето. - признах си.

- Ивайло участвал ли е?

- Участва при Ели и брат ми. Каза, че ще е момче.

- Дано да е момиче. - пожела, с което ни разсмя. - Както и да е. - поклати глава. - Първо на вас казах, довечера ще му подаря количка и да се надяваме, че ще се усети.